Българските футболисти твърде рядко прогресират. Обикновено ставаме свидетели на фойерверки, които приключват по бързата процедура. Най-често нашите момчета страдат от непостоянство.

Изключенията са ясни на всички и за съжаление в последните години са все едни и същи герои. Онези тримата и евентуално четвъртия. Бербатов направи отлична кариера в стъпаловиден стил. Търпеливо стигна почти до върха. Той си знае колко му е коствало.

Мартин Петров направи подобно нещо, но стигна малко по-надолу от бившия си съотборник в ЦСКА и националния.

Стилиян Петров и той така. Наложи се в Шотландия. Спечели много купи, после отиде в по-силното английско първенство и вече е капитан на сериозен клуб – Астън Вила.

Божинов пък е величина в Италия. Грешки на младостта и травмите в Англия спряха в известна степен неговия път, но отново е на линия.

Следващите редове са за новата вълна. Две момчета отидоха на точното място и в подходящото време, а при необходимите треньори. Станислав Манолев се наложи от раз в отбор като ПСВ Айндховен. Излиза от състава само, ако му се е случило нещо доста сериозно. Холандският въздух му повлия изключително удачно.

Ники Михайлов вероятно е най-оплюваният футболист, играл някога в България. В „ниската земя” той намери себе си и разви изключителния си талант. Стана вратар, много добър вратар. В последните седмици пази за шампиона на Холандия. Пази добре, много добре. Спасява положения и не пуска голове, което е му е и работата. Развива се, нищо че много хора продължават да го плюят и мразят по инерция. Той обаче пази и не пуска голове. От началото на сезона е бил на терена за Твенте в 360 минути. „Без да иска” не е пуснал нито веднъж топката зад гърба си.

Изглежда Холандия е добра посока за футболистите, в които има някакъв хляб. Сега на Манолев и Михайлов им остава само да направят като споменатите в началото Бербатов, Стилиян, Мартин и Божинов. Трябва просто да продължат с прогреса и точните ходове.