Бившият български национал Мартин Петров си спомни за годините, в които беше част от Атлетико Мадрид. Атакуващият футболист сподели как се е озовал при „дюшекчиите“ и защо е напуснал посока Висшата лига и Манчестър Сити. Той даде пространно интервю пред изданието Relevo.

Ето какво сподели Мартин Петров за миналото, настоящето и бъдещето си.

- Как живее Мартин Петров?

В Мадрид съм, наслаждавам се на живота и на семейството си. Продължавам да играя футбол с моите приятели и мисля, че ще го правя до края на живота ми.

- Липсва ли ти Атлетико?

Често идвам на стадиона, по-скоро съм фен като 19-годишнината ми дъщеря Палома. Сега тя учи в Англия, но предстои да дойде в Мадрид. Със сигурност ще сме на трибуните за мача на Атлети с Бетис.

-Твоят Атлетико се представяше по много по-различен начин от сегашния…

Беше различно. Живеем във времена на много промени на играчи и треньори. Клубът имаше затруднения. Мисля си, че имахме добри треньори и играчи. В някои мачове играехме лошо, но аз винаги съм играл със сърце. Не играх за Атлети дълго, но ми хареса изживяването и клубът завинаги остана в сърцето ми.

- Мислиш ли, че феновете на Атлетико пазят добри спомени за теб?

Надявам се. Някои играчи, когато са изритани от даден отбор, нямат добри чувства. Персонално, когато хората ме видят на стадиона или ме срещнат по улиците, изглежда ме харесват. Това докосва сърцето ми. Смятам, че една от целите на футболиста по време на кариерата му е да остави добри спомени за себе си сред феновете. Това струва повече от титла.

- Помниш ли кой те доведе в Атлетико

Всичко беше в ръцете на моя агент, който се свърза с Мигел Анхел Хил Марин. От там нещата се задвижиха до подпис.

- Защо според теб напусна клуба?

Футболът, както и в момента, е бизнес. Исках да продължа в Атлетико. Говорих с Хавиер Агире. Той ми каза, че има оферта от Манчестър Сити. Всички знаем, че това е една от най-добрите лиги в света. От Сити се обадиха и двата клуба постигнаха договорка… В крайна сметка говорих със семейството ми. Дъщерите ми бяха много малки и щеше да е добре за тях да научат английски, а аз да играя в по-добра лига. Агире ми каза, че мога да напуска, а ако искам мога и да остана. Увери ме, че ще ми дава шансове за изява. Решихме, че най-добре за всички е да отида в Англия и Атлетико да вземе пари за мен.

- И Сити не е същият сега?

В тогавашния Ман Сити изобщо не се справяхме добре, бяхме отбор от средата на таблицата. Същото стана и с Атлетико, защото сега вече ежегодно се бори с най-добрите. В момента клубът живее в нова ера – ерата на Чоло Симеоне.

- С кой играч в Атлетико имаше специална връзка?

Фернандо Торес. С голямо сърце е и сме в много добри отношения. Той е момче, което винаги ми е помагало. Той беше зад мен в трудните моменти.

- Например?

Когато пристигнеш в чужд клуб, е трудно. Моите първи мачове бяха много добри, но след това формата ми спадна. Появиха се критици сред феновете, но Фернандо винаги ме подкрепяше.

- Мислиш ли, че Торес може да бъде футболен треньор?

Да се надяваме, че ще е още по-добър като треньор, отколкото като футболист. В момента се справя много добре. Има добър отбор. Играчите имат уважение към него. Може би някой ден ще стане треньор старши треньор и на първи отбор.

- Ти не мислиш ли в тази насока?

Не, аз мисля само за физическата си форма и грижата за моите момичета.