Още едно лято, в което Ла Лига загуби блясъка си. След миналогодишното преминаване на бразилеца Неймар от Барселона в ПСЖ за антигравитационните 222 млн. евро, сега двама от най-големите играчи във футбола - Андрес Иниеста и Кристиано Роналдо, напуснаха Испания, за да поемат по нови друмища в своите кариери. „Свети“ Андрес потегли към далечна Япония в тима на Висел Кобе, докато „великият Киборг“ от Мадейра се присъедини към италианския Ювентус. „Ел Класико“ уредя. Никога вече няма да е същото. Титаничната битка между Меси и Кристиано изчезна. Изпари се в атмосферата, между най-съкровените ни блянове.

Фината елегантност на испанския футбол обаче остава. Защитаващият титлата си Барселона притежава в редиците си най-техничния, най-добре боравещия с топката и може би най-великия играч в историята – Лионел Меси. Останалото са празни приказки. Докато Меси твори по земята на Сервантес и Кортес, Ла Лига ще продължи да бъде все така интересна, все така влюбваща в себе си, все така сюrреалистична.

Атлетико на Диего Симеоне иска повече от всичко през този сезон. „Дюшекчиите“ задържаха Антоан Гризман на „Уанда“ и разшириха състава си с няколко любопитни имена. Костеливият орех иска трофея в Ла Лига. „Ел Чоло“ знае, че е дошъл мигът за ново строшаване на двуполюсния модел. Един път вече го направи – през 2014 г. След второто място през миналия сезон, всички в „червено-бяло“ са готови да „страдат“ до сетен дъх за още една златна страница.

Реал бе разтърсен от „фаталната“ 13-та Купа на Европа. Треньорът Зинедин Зидан и звездата Кристиано загасиха факела на своето вълшебство на „Бернабеу“. Реал обаче e длъжен да роди новите герои. ДНК-то на този клуб е настроено да печели, както каза Жулен Лопетеги. „Кралят“ има нов „регент“, който трябва да насочи мадридчани към славата.

Севиля, Виляреал и Валенсия пак са там някъде в подножието на върха, но обичат да играят футбол. Да му се наслаждават, да се забавляват. Нямат финансовата мощ на гигантите, но имат любовта към топката и амбицията да вървят напред.

Едно от новите лица е това на абсолютния дебютант Уеска. Арагонци ще опитат да се задържат в елита след историческото си класиране от Сегунда. Новаците Райо и Валядолид ще мечтаят редом до своите фенове.

През този сезон в Лигата ще се използва и технологията за видео повторения, която вече помогна на съдиите да признаят гола на Севиля в двубоя за Суперкупата преди седмица.

През идния уикенд започва 88-то издание на едно от най-силните и гледани първенства. Шампионатът, който изгражда 1% от БВП-то на испанската монархия, отново се завръща. Не можем да кажем, че то е по-силно опреди, но със сигурност е много по-равностойно и непредвидимо.

Ето и подрoбен анализ на трите основни фаворита за трофея в Ла Лига през този сезон:

Барселона

Старши треньор: Ернесто Валверде

Пристигнали: Артур, Малком, Марлон, Артуро Видал, Клемен Ленгле

Напуснали: Андрес Иниеста, Люка Дин, Жерард Деулофеу, Алейш Видал, Андре Гомеш, Йери Мина, Паулиньо, Дъглас

Прогноза: 2

Една Ла Лига без великия Киборг, но с вечното Божество

източник: Gulliver/GettyImages

Барса вече започна с трофей новия сезон. Момчетата на Ернесто Валверде направиха пълен обрат срещу Севиля в мароканския град Танжер и вдигнаха Суперкупата на Испания. Това бе 33-ия трофей в домашния музей на гения от Росарио - Меси, което го превърна в най-титулувания играч на каталунците „Златният“ Иниеста потегли на Изток, но отборът на Валверде пак е основен фаворит за трофея. Максимална обиграност, огромен опит и класа.

Барса изчисти излишните елементи, разделяйки се с Йери Мина, Андре Гомеш, Жерард Деулофеу, Алейш Видал и Люка Дин, взимайки на тяхно място Малком, Марлон, Клемен Ленгле, Артур и един от най-силните входящи трансфери в Ла Лига – Артуро Видал от Байерн Мюнхен.

„Крал Артур“ може да донесе много енергия на Барса в средата на терена. Той е изпечен биткаджия, който не обича да оставя и перо да хвръкне зад гърба му. На 31 години той вече притежава изключително голям запас от умения и качества. Завършен играч, който може само да помогне на Барселона. Ще бъде прекрасно допълнение в схемата с четирима халфове, редом до Бускетс в центъра. Каталунецът ще може да се дърпа по-често назад, за да изнася топката и да подсигурява зоната пред защитата, докато Видал ще стои по-близо до половината на съперника, така че да гради играта на Барса. Видал ще даде допълнителна стръв в действията на 5-кратния шампион на Европа. Няма да донесе кой знае каква свежест, но ще внесе битка и отпор в средата на терена – такава каквато липсваше на „Олимпико“ срещу Рома при загубата с 0:3 и отпадането от четвъртфинала в Шампионската лига например.

В първия си сезон Валверде зачеркна догматичното 4-3-3, въведено от философа Йохан Кройф, и започна да се придържа към 4-4-2, най-вече продиктувано от напускането на Неймaр. От митичното трио на „МСН“ на върха на атаката останаха само Лео Меси и Луис Суарес.

22-годишният Артур също може да се окаже удар в селекцията на тима. Той дойде от Гремио и вече облече изискващия номер 8 на гърба си. Артур е играч с хубав поглед върху играта, има типично бразилско боравене с топката. Обича комбинативния футбол и може да се впише бързо в идеите на Барса.

Каталунците обичат да държат инициативата, да разиграват бързо през центъра – там, където е най-гъсто. Включванията на Жорди Алба и Серхи Роберто по крилата също са оръжие. Формата на Меси ще бъде основополагаща за играта на Барса – както винаги. Филипе Коутиньо бележи страхотно развитие в последните години, което го направи най-скъпия трансфер в историята на отбора през януари. Той застава вляво на четворката халфове, което ще му даде дълбочина в действията. Умее да влиза добре навътре към центъра и да освобождава пространства за бека зад себе си Алба.

Владеенето на топката може да не е такова каквото беше при Гуардиола, но Барса продължава бъде все същата могъща Барса, която посяга смело към всички титли, за които се състезава.

Атлетико Мадрид

Старши треньор: Диего Симеоне

Пристигнали: Тома Лемар, Родриго, Сантиаго Ариас, Никола Калинич, Джони Кастро, Антонио Адан, Желсон Мартинш

Напуснали: Кевин Гамейро, Шиме Вършалко, Габи, Фернандо Торес , Диего Хота

Прогноза: 1

Една Ла Лига без великия Киборг, но с вечното Божество

източник: Gulliver/GettyImages

Отборът, който „Никога не губи вяра“. Отборът, който израсна от „голобрад тийнейджър“ до „зрял мъж“ за шестте години под ръководството на Диего Симеоне. Отборът, който иска всичко през този сезон. И защо не? Защо да не го постигне?

Атлетико вече повали градския съперник Реал за Суперкупата на Европа, а сега е жаден за още. Първият евротриумф срещу Реал в историята може да внесе още тестостерон във вените на „червено-бялото“ чудовище. Дълбочината в състава се увеличи сериозно през лятото, след като отборът привлече седем нови попълнения, а се раздели само с четирима играчи – само един перманентен титуляр – Габи. Атлети освежи състава си, ядрото остана цяло, а най-силните единици в структурата на тима са тук и са мотивирани до краен предел, за да разбият още веднъж – след 2014 г., двуполюсния модел на Реал-Барса и да грабнат трофея в Ла Лига. При добро стечение на обстоятелства – и в Шампионска лига, кой знае?

Антоан Гризман остана на „Уанда“, въпреки нестихващия интерес от Барса в последните месеци. Това е голям плюс за „дюшекчиите“, които припознават „Малкия принц“ като лидер и художник в предни позиции. Френската елегантност на Гризман прави баланса възможен в този силов и борбен футбол, изповядван от „Ел Чоло“.

Мартинш е силно крило и може да даде допълнителна широчина по фланговете, а Симеоне обича да действа скоростно в крайните зони. Тома Лемар изглежда като сериозен трансферен удар – бърза обработка на топката, рязко обръщане, работа в малко пространство, скоростен пробив и магнетичен пас. Може би, Атлетико добави още малко магия в играта си.

Диего Симеоне продължава да разчита на своето 4-4-2 с корав блок от две линии от по четирима души. „Правоъгълникът“ се движи плавно и в синхрон към топката, затваряйки опциите на противника в предни позиции. Атлети обича да пресира в определени периоди от срещата, но не агресивно и непрекъснато, както го прави Ливърпул на Юрген Клоп например, а по-скоро рационално. Пресата е добре премислена и се прави изключително качествено – с две линии от по трима души, които излизат напред в „квадрат“ към топката. В повечето случаи срещу отбори, които умеят да владят инициативата и да играят с топката, Атлети се прибира по-назад и изчаква своите мигове. С дълги подавания топката е насочвана най-вече към Диего Коста, който трябва да се пребори за нея във възуха. При откриване на пролуки Атлетико прелива бързо в предни позиции, а затова най-вече се грижат Коке, Саул и Гризман. От това лято и Лемар.

Схемата на игра може да претърпи промени до 4-3-3, но това зависи от противника и неговата класа.

Атлети е повече от узрял за един двоен удар в Испания и Европа. Реал изглежда объркан. Барса е голям хап, но усилията и страстта на Симеоне дават плодове в последните години.

Реал Мадрид

Старши треньор: Жулен Лопетеги

Пристигнали: Тибо Куртоа, Алваро Одриасола, Винисиус Жуниор,

Напуснали: Кристиано Роналдо, Матео Ковачич, Ашраф Хакими, Тео Ернандес

Прогноза: 3

Една Ла Лига без великия Киборг, но с вечното Божество

източник: Gulliver/GettyImages

Има ли живот за Реал Мадрид след Кристиано? След Зидан? Това са въпросите, на които „белите“ трябва да намерят отговор в следващите месеци. Те вече се срутиха в дебюта на новия наставник Жулен Лопетеги – в Суперкупата на Европа (2:4) след загубата от Атлетико, и вече разсъждават къде са грешките. Няма място за сериозни разсъждения. Кристиано и Зидан бяха пилоните, върху които се крепеше небостъргачът на Реал. Без тях земята изглежда нестабилна и рохка.

Селекцията на Реал не изглежда впечатляваща, а по-скоро пренавита. Перес искаше класен вратар още преди година и сега го получи в лицето на Куртоа. На вратарския пост конкуренцията изглежда свирепа, но в предни позиции нещата не стоят точно така. Майорал и Себайос трудно могат да са адекватни смени на Кроос, Касемиро и Модрич – видя се в двубоя за Суперкупата. Гръмките имена липсват при покупките, въпреки че се заговаряше многократно, че Мбапе и Неймар са сочени за основни заместници на Роналдо.

Вместо това „белите“ инвестираха в младия Винисуис Жуниор, който бе спазарен от Фламенго още преди година. Той обаче има какво да учи преди да се намести удобно в европейския футбол. Качествата му на дрибльор с топката са извън всякакви съмнения. Тактически и психически обаче нещата са различни, а опитът е единственото лекарство.

За да се замести име като Роналдо, трябват инвестиции или скоростно израстване на наличните кадри. При Реал първото липсва към момента, но за второто може да се дискутира. Асенсио започна на позицията на Кристиано в двубоя за Суперкупата срещу Атлетико, но се отчете само с един опит за удар от дистанция. Кръстеният на Марко ван Бастен играч вече показа, че има капацитета да бъде водеща фигура за Реал, но честите му оставания на пейката през миналия сезон го свалиха от желаната форма. Трябват му минути и точната позиция по терена, за да влезе умело в обувките на най-големия играл някога на „Бернабеу“. Асенсио обича да действа в т.нар. „междинни зони“ – между крайната зона и централната зона на терена, бековете и централните бранители, което трябва да се използва от Лопетеги.

Иско трябваше да поведе Испания на Световното, но „Ла Фурия“ бе покосена от домакина Русия. Това повлия много на „Магьосника“ от Беналмадена и го изтощи психически. Той трябва да се нагърбва с повече отговорност в половината на съперника и да отваря пролуки в нападение. Иско трябва да вземе палката от натрупалия годинки Модрич и да донесе креативността и искрата.

Големият фокус в момента е върху уелския вълшебник Гарет Бейл, който със своите изумителни изпълнения в Киев донесе 13-ата за Реал. Той е сочен за основен заместник на Кристиано в този отбор. Непрекъснатите му контузии обаче го вадят от форма по време на целия му престой в Мадрид, което е сериозна причина за притеснение.

Жулен Лопетеги ще опита да използва потенциала си в центъра на терена, където са Модрич (който така и не отиде в Интер), Иско, Кроос и ако не бъде изнесен на фланга - Асенсио. Креативността на тези играчи може да направи разликата. Иско обича да се движи между линиите, да разкъсва съпернициите с пасовете си, с погледа си. Модрич е творецът, който е по цялата ширина на игрището.

Схемата на игра ще прелива от 4-3-3 до 4-1-2-1-2 – с насищане на играчи в центъра и отваряне на бековете. Също така с изнесени по-напред Бензема и Бейл, които обаче няма да са фиксирани, а ще търсят и крайните зони. Бековете Марсело и Карвахал (или Одриасола) ще се впускат „високо“ по терена, което обаче може да отваря пространства зад тях.

Иско и Лопетеги се познат добре от младежките и мъжките национални гарнитури на Испания, което е плюс за взаимната им работа. Предполага се, че този отбор трябва да се изгради около фантазията на Франсиско Аларкон Суарес – Иско.

Реал търси своите нови герои. Двама „крале“ вече абдикираха от своя престол. Толкова ли голямо влияние е имало присъствието им?