Галавечерта на „Маймуната“ и „Метиса“

Диего Симеоне подчини Реал Мадрид. След два загубени финала в Шампионска лига, „Ел Чоло“ - Метиса най-сетне порази градския съперник в европейски финал. Атлетико Мадрид е новият носител на Суперкупата след звучно 4:2 над актуалния цар на Европа – Реал Мадрид.

Жулен Лопетеги започна престоя си начело на „белите“ по кошмарен начин. С четири гола в своята врата. Реал не e допускал толкова много в ерата на Зидан, а последният случай е от ноември 2015 г. при загубата от Барселона на „Бернабеу“ при Бенитес – 0:4.

Играта на мадричани след почивката бе тромава, безидейна, ненастървена. Нямаше креативност, нямаше жар. Влизането на Модрич дори не създаде едно чисто голово положение пред вратата на Облак. Реал не изглеждаше добре в дебюта на новия наставник. Сякаш повелителят на големите трофеи няма сили, за да замени усмихнатия вълшебник Зидан и родения голаджия Кристиано.

Творците Иско, Модрич, Кроос бяха далеч от нивото си. Бейл бе най-активен, най-борбен, най-проникновен в атаката, но опитите му за индивидуален триумф се удавиха в острите скали на „червено-белия“ риф.

Атлетико сякаш изпускаше мача след гола на Бензема през първата част и малко след попадението на Рамос от дузпа. Нещо обаче се отключи в този горещ тим на Симеоне. Тактически съвършените „дюшекчии“ останаха по-затвореният отбор до към 70-та минута, което им позволи да се запазят физически и да разкъсат едва ходещия гигант пред себе си.

Реал е обезкървен без Зидан и Роналдо, докато Атлетико изглежда по-жив и по-искащ отвсякога.

Мачът за носителя на трофея в Лига Европа бе воден много умно от помощника на Симеоне Херман Бургос и самия Симеоне, който обаче бе на трибуните – все още търпи санкцията от 4 мача, получена в полуфиналите на Лига Европа през миналия сезон. Бележитото присъствие на Бургос покрай скамейката на Атлетико остава в историята.

„Дясната ръка“ на „Ел Чоло“ и бивш вратар на Атлетико е Херман Бургос „Моно“ – Маймуната, чиято визия наистина наподобяваше тази на Едмон Дантес, току-що измъкнал се от замъка „Иф“, за да стане Граф Монте Кристо. Бургос е неотлъчно до Симеоне от началото на престоя на аржентинеца през 2012 г. Верен спътник, да не кажем „личен телоохранител“. Техният тандем прави чудеса в Атлетико в последните години и сякаш дори и един от двамата да си тръгне, нещата ще се разрушат главоломно. Те са като кръвни братя, като Ин и Ян. Ако единия го няма, другият е готов да го замести. Винаги един зад друг, страстни и допълващи се.

източник: Gulliver/GettyImages

Атлетико триумфира в първата голяма евровечер за сезона с много рационален усет, тактическа подготовка, острота и яростно преливане, олицетворяващи вертикалния футбол, който иска да играе Симеоне, когато неговият отбор усети „мириса на кръв“.

Какво обаче ни предложиха двата тима по време на срещата?

Първо полувреме

И двамата мениджъри не изненадаха с постройката си – 4-4-2 за Атлетико, 4-3-3 за Реал. Хименес бе оставен на резервната скамейка, което в един момент сякаш повдигна въпроса – защо? След като уругваецът си партнираше по прекрасен начин със своя сънародник Годин в края наминалия сезон. В крайна сметка Савич застана в центъра на отбраната. Люка бе вляво, а Хуанфран вдясно. В центъра Саул, Родри, Коке и Лемар бяха на втората линия на пресата, а пред тях действаха Коста и Гризман.

За Реал Лопетеги не пипна нищо от успеха над Милан за трофея „Сантиаго Бернабеу“ – Навас, Карвахал, Рамос, Варан, Марсело, Каземиро, Кроос, Иско, Асенсио, Бейл и Бензема.

Атлетико започна с преса и желание да притисне съперника си в първите минути. Това предизвика смут в действията на Реал. Каземиро бе маркиран, а Тони Кроос трябваше да се прибира на линията на защита, за да изнася. Блокът на „дюшекчиите“ явно работеше добре.

Атлети започна земетръсно срещата. Целта на отбора през повечето време на първата част бе да изсипва топката в предни позиции към борбения Диего Коста. Още в 1-та минута това донесе плодове, когато Годин изрита в предни позиции. Там Коста се пребори с все още „оправящите“ гетите си централни бранители на Реал. Рамос и Варан - вкупом бяха надиграни от мощта на Коста, който нахлу в наказателното поле и със снаряд като от руска „Катюша“ разстреля Навас с един от наистина големите голове в историята на това съперничество.

Радостта на Атлетико Мадрид със Суперкупата на Европа

източник: Gulliver/GettyImages

Блокът на „рохибланкос“ от две линии по четири души изтласка Реал по крилата. Почти всички атаки на „белите“ се градяха в крайните зони - през Карвахал и Бейл по десния фланг или, в повечето случаи, през Марсело и Асенсио по левия. Бензема опитваше да се движи непрекъснато, за да помага на разиграването в крайните зони. Нямаше дори и умисъл в „белите“ да опитват през центъра, защото тясното пространство между двете линии не позволяваше дори да се намести и игла.

Реал бе настоятелен по фланговете и в крайна сметка успя – в 26-ата минута след пробив на Бейл през зоната на Люка Ернандес, който сякаш не е много добре кондиционно след дългото Световно за Франция. Бейл успя да го размине леко и след това да центрира на втора греда. Там Савич и Годин изпуснаха наместилия се между тях Бензема, който стреля класно с глава и изравни. Двойката Савич-Годин не бе използвана много често в последните месеци от миналия сезон от Симеоне. Хосе Хименес бе най-честият партньор на Годин в сърцето на отбраната, но „Ел Чоло“ реши сега да даде шанс на черногореца. Е, сякаш при това подаване се видя, че двамата с Годин не са най-добрата възможна защитна двойка за тима.

източник: Gulliver/GettyImages

Относно халфове на Атлетико трябва да кажем, че Лемар изглеждаше леко хаотичен в движението си. Той бе поставен на десния фланг, но опитваше да бъде там, където е топката. Това обаче не бе добро решение, тъй като той изоставаше, хвърляше се прибързано напред и оставяше празни пространства зад себе си.

След гола на Реал блокът на Атлети леко се „счупи“ и това позволи на Марсело и Асенсио да стрелят по диагонал. Те минаха точно зад Тома Лемар, който остави празни пространства зад себе си. В последните 10 минути на първата част Атлетико все пак събра линиите и отново се прибра в своята половина по най-дисциплинирания и солидарен начин.

Второ полувреме

Втората част започна с преимуществена битка в центъра на терена. До дузпата, която трябва да кажем, че и без VAR бе 100-процентова, двата тима не опитваха нищо по-рисковано в предни позиции. След гола обаче нещата станаха различни. Реал сякаш видя, че Атлетико се отваря и започна да се движи по-уверено през центъра на блока на Симеоне, в противовес на футбола по крайните зони през първата част. Бейл нахлу на два пъти вертикално, но все пак бе изтласкан от защитата на Атлетико.

източник: Gulliver/GettyImages

Антоан Гризман не игра добре в този мач. Изгуби се напълно, от което страдаше скоростта и креативността в предни позиции за Атлетико. След неговата смяна Лемар заигра в много по-централна роля, което му даде по-удобно поле за игра.

Една от промените в състава на „Ел Чоло“ бе промяната на позицията на Тома Лемар, който сякаш пасна като дялан камък зад Коста. Той така и не си намери място по крилата – шарейки от едното на другото, но след 60-ата минута застана пред двойката опорни халфове Саул и Коке. Това му позволи да внесе повече креативизъм в действията на Атлети, повече скорост, повече енергия. Голът на Коста за 2:2 бе продукт на паса на Лемер в наказателното поле, който създаде хаос в защитата на Реал. Силната игра на Хуанфран по десния фланг също спомогна топката да стигне до Кореа, който асистира на Коста – 2:2.

Друг е въпросът къде Симеоне ще постави видимо много повратливия и умел с топката Лемар. На крилото му е трудно, това се вижда. Сякаш момчето е за роля зад нападателя. За игра в триъгълник в центъра, където да има подкрепата на двама опорни халфове зад себе си. Лемар е много идеен играч, който би направил сериозни поразии във всяка противникова половина. Ортодоксът на Симеоне – 4-4-2, обаче трудно ще се промени.

В самия край на мача Бейл и Марсело можеха да повторят комбинацията от финала на Шампионската лига, но с идентичен ефект и пищност. В Киев бразилецът центрира отляво на уелсеца, а той сътвори един от най-великите голове във финалите в Шампионска лига, вкарвайки със задна ножица. Сега, с последния акт на редовното време, Бейл копна към включилия се в полето на Атлетико Марсело, който опита подобен на Бейл удар, но не успя да уцели топката. Можеше това да е съвършеният момент на този мач, който да го затвори величествено. Но уви.

Относно продълженията? Все си мисля, че в подобни мачове нещата не трябва да стигат до там. Или поне правилата да не го позволяват. При равенство – директно дузпи. Би било по-удачно за тимове, които все още стартират сезоните си, а играчите не са в оптимално състояние. А могат да се получат и контузии още преди кампанията да е започнала. Би било доста жалко. Но все пак правилата са ясно начертани и се спазват от години.

В продълженията се видя колко по-свеж е Атлетико. Момчетата на Симеоне играха наистина скоростен футбол с бързо преливане от едната фаза в другата. За това голямо влияние оказаха и смените на Реал – Себайос, Модрич, Майорал и Васкес, които не се включиха добре и тотално сдадоха центъра на противника. Атлетико имаше огромни празни пространства пред себе си. Големият боец Коста успя да спечели почти всяка топка в половината на противника и да продължи атаките към своите колеги.

Головете на Саул и Коке сложиха черешката върху тортата – скорост, свежест, наслада. И при двамата завършекът бе естетичен.. Ако използваме още малко клишета, трябва да кажем, че по-скоро Саул и Коке отвориха шампанското в една наистина прохладна талинска гала вечер, принадлежаща на Атлетико. На „Маймуната“ и Метиса“.