gong.bg Gong.bg

Един от най-добрите вратари в последните две десетилетия - Мануел Нойер, разказа любопитни детайли от кариерата си в интервю за френския вестник L'Équipe. Малко преди да навърши 40 години, дългогодишният страж на Байерн Мюнхен и Германия призна, че пътят му към вратата е започнал напълно случайно.

Избрано от VGong

Байерн Мюнхен - РБ Лайпциг 2:0 /репортаж/

„Не избрах вратарския пост. Треньорът ме постави на вратата. Току-що бях пристигнал в юношеския отбор на Шалке и нямаше вратар. Никой не искаше да заеме тази позиция... Хвърлянето на земята болеше и никой не искаше да го прави“, връща се назад Нойер. 

Той допълва, че годините му като „уличен футболист“ са оформили любовта му към играта с топка в крака и активното участие в разиграването. Символ на смелия и модерен стил под рамката, вратарят на Байерн откровено говори за двойната си роля на терена. 

„Обичам да съм вратар, но също така обичам да имам топката в краката си, да участвам в изграждането на играта, да бъда началото на атака, да виждам, че един пас може да елиминира няколко противника и да създаде възможност... Въпреки че предпочитам да правя спасявания“, споделя той. 

Въпреки статута си на пример за ново поколение вратари, Нойер подчертава, че самият той е черпил вдъхновение от легенди. 

„Бях вдъхновен от Едвин ван дер Сар и Петер Шмайхел. В Германия мога да цитирам Йенс Леман и Оливер Кан“, уточнява германецът и след това бе категоричен, че начинът му на игра никога не е бил самоцел. 

„Не правя нещата, за да кажа след това, че съм революционизирал играта или че съм започнал по-модерен футбол за вратарите. Не излизам на терена, за да правя шоу, а за да покажа възможно най-добрия футбол и да търся това, което е ефективно за нас“, обяснява той, като добавя, че развитието на позицията далеч не е приключило: „Играта на вратаря все още не е изследвана максимално“.

Попитан дали е можел да се реализира и като полеви играч, Нойер отговаря с реализъм. 

„Можех да играя като полеви играч на по-ниско ниво. В отбор, който владее топката в трета дивизия, например... Можех да бъда централен защитник или „шестица“ пред защитата, в стила на Хави Мартинес“.

Опитният страж не пропусна да засегне и един от наболелите проблеми в съвременния футбол – губенето на време. 

„Бих искал да се приложи времеви лимит за изпълнение на аут и корнери, както е при страничните тъчове, които имат осем секунди. Губенето на време наказва играта. Публиката иска повече ефективна игра... Отборите губят време“, заяви той.

Според Нойер отношението към вратарите постепенно се променя.

„Вярвам, че дълго време вратарите бяха подценявани, но позицията набира значение, тъй като влиянието ѝ върху играта е много по-голямо, отколкото се смяташе“, подчертава капитанът на Байерн.

Нойер има договор с Байерн до края на сезона, но германецът не бърза да говори за край на кариерата си. 

„Не мога да кажа колко дълго още ще продължа да играя. Зависи от здравето ми и способността ми да се представям. Доволен съм, във форма съм и съм любопитен да видя колко дълго ще продължи. Продължавам да се наслаждавам толкова, колкото винаги“.