За бившата футболна звезда и настоящ треньор Зинедин Зидан се знае много. Но никога не е достатъчно. Историята на легендата е разказана в нова автобиографична книга. Автори са френските журналисти Патрик Фор и Жан Филип. Издава се от Hybrid Books.

Книгата може да се превърне в чудесен подарък за предстоящите празници, тъй като ще бъде на пазара от 3 декември. Насладете се на поредния откъс от книгата „Зидан“.

През май 2009 г. в Реал предстоят избори след оставката няколко месеца по-рано на президента Рамон Калдерон. Флорентино Перес обявява кандидатурата си. В програмата си обещава, че ще привлече Зизу в своя екип като съветник. Перес знае отлично каква аура има французинът. А фактът, че синовете му също играят за Реал, подсилва още впечатленията за „силен клубен дух”, което много се харесва на запалянковците. В крайна сметка конкурентите на Перес отпадат един след друг, и така той остава единствен кандидат. Завръща се на президентския пост, заеман от него преди това над пет години. И, както е обещал, ангажира Зинедин Зидан за свой съветник.

Но дори целият блясък и огромните финансови ресурси на Реал не са в състояние да предотвратят нестабилността, която царства на треньорския пост в отбора. След напускането на легендарния Мигел Муньос през 1974 г., водил Реал цели четиринадесет години, на „Бернабеу“ така и не успяват да наемат специалист за по-дълго време. В най-добрият случай треньорът в Реал се задържа не повече от четири години, и то ако се казва Висенте дел Боске. За сравнение в Милан например Карло Анчелоти работи цели осем сезона, а колегите му в Барселона и Байерн изкарват по пет-шест години.

Но дали Зизу, този символ на победите, ще има функции само на съветник, или нещо повече? Ще помогне ли да се стабилизира управлението на отбора? Ще се засили ли и самият клуб?

Сега Зинедин получава пълна свобода в Реал, без да бъде подлаган на натиска на резултатите. Това е добре за него, тъй като първият сезон след завръщането на Перес завършва без нито един спечелен трофей. Елиминирани още в осминафинала от Лион, мадридските футболисти само ще гледат награждаването на Интер в Шампионската лига. И то на техния стадион „Сантяго Бернабеу”, където се провежда финалът, спечелен от италианския тим с 2:0 срещу Байерн. След победата треньорът на Интер Жозе Моуриньо бързо се завръща в Мадрид, този път начело на Реал.

Моуриньо и Зидан имат напълно различни характери. На пръв поглед точно те двамата не съставят идеалния дует за съвместна работа. Но португалецът заявява още преди началото на първенството: „Бих искал Зидан да прекарва повече време с мен, отколкото с президента”.

Зидан

източник: Hybrid Books

Седмица по-късно Реал пуска комюнике, в което описва каква ще бъде ролята на президентския съветник: „Да оптимизира условията за работа в първия отбор”. Така Зидан отново се гмурва в ритъма на тренировките и подготовката за всеки мач.

През пролетта на 2011 г. при него идват препоръки по отношение на един обещаващ млад футболист. Дават ги бившите му съотборници от Бордо Стефан Планк, треньор на футболния тим на град Аньолин, разположен точно между Лил и Ланс, и Дидие Сенак, който работи като скаут в Ланс. Става въпрос за един защитник на седемнадесет години, който се казва Рафаел Варан.

Манчестър Юнайтед вече подготвя операцията за привличането му, когато през май се намесват Зидан и Перес. Изведнъж Варан се оказва най-младото попълнение на Реал, привличано някога от Перес.

Всъщност Зидан работи като директор само през сезон 2011-2012, а следващите две години ги посвещава на учението. Ще стане треньор през сезон 2012-2014. Като начало – помощник, а Перес му предлага възможно най-доброто място за обучение: първия отбор на Реал. Там ще бъде нещо като секундант на Карло Анчелоти, неговия бивш треньор в Ювентус, заменил междувременно Моуриньо.

Зидан вече е съвсем близо до терена, седнал на треньорската скамейка при Анчелоти. Приятелят от Кан Давид Бетони също не е далеч. Ангажиран в екипа благодарение на Зизу, който му има пълно доверие, Бетони е натоварен да провежда разузнаването на всеки бъдещ съперник.

Първите седмици на скамейката са ценни, полезни и приятни, особено когато Анчелоти дава тактическите си разяснения. На терена вече играят новите звезди на Реал като уелсеца Гарет Бейл и португалеца Кристиано Роналдо.

Двукратен победител в Шампионската лига като футболист, и още два пъти като треньор, Анчелоти се явява истински модел за Зизу. А именно европейският турнир е този, в който може да се учи най-добре. Още повече, че участието на Реал ще продължи до финала.

На 15 май 2002 г. в Глазгоу онова воле на Зидан носи победата на Реал срещу Байер (Леверкузен). Оттогава изпълнението му се прожектира често, и най-вече върху екраните на „Сантяго Бернабеу”, където  вече се приготвят да празнуват десетата европейска титла. На 24 май 2014 г. в Лисабон за пръв път в историята на Шампионската лига до финала достигат два отбора от един и същ град: Реал и Атлетико.

Макар и първоначално да губи с 0:1, Реал изравнява в четвъртата минута на доиграването с гол на единствения играч, носил екипа на отбора заедно със Зидан. Това е Серхио Рамос, който бие точно с глава след корнер, изпълнен от хърватина Лука Модрич.

В продълженията Атлетико рухва. Първо вкарва Бейл, след него и бразилският защитник Марсело, преди Кристиано Роналдо да оформи от дузпа крайния резултат. 4:1 за Реал!

Дванадесет години по-късно Зидан отново може да докосне трофея. Футболистите празнуват на терена, и всички са категорични, че самото му присъствие им е помогнало за тази великолепна победа.