Има футболни хора, които смятат, че най-лесното нещо на земята е да играеш бек. Както се казва „бек съм - чистим”. Така ли е всъщност? Може ли със скромни технически качества да запълваш тази част от терена? И най-важното, абе що тоя Вагнер игра в националния? Има ли шанс отново да го прави?

Последният въпрос е за Станимир Стоилов. Ако питате мен, Лусио Вагнер може и да играе в националния. Щом играе в Левски, щом единият краен бранител на ЦСКА е бразилец. Явно дори Димитър Пенев не може да открие по-силен от Фелипе Машадо в „армейските” редици.

Ами първият бразилец, който бе в сметките на държавния тим. Едва ли има футболен специалист, който да не е на мнение, че един от най-класните чужденци, играли в България е Тиаго Силва. Добър в Литекс, добър и за ЦСКА.

Очевидно не е чак толкова лесно да си бек. Не е случайно, че в България залагат на бразилци. Те са най-добрите на този пост при това за всички времена.

Нали знаете, че няма да останем голословни. Ще си измъкнем магарето от калта. Сега е ред на примерите.

Като за начало Джалма Сантос. Легендарният капитан на Селесао от 50-те и 60-те години. Роденият през 1929 година футболист е двукратен световен шампион. Играл е на четири Мондиала! Най-добрият краен бранител от онези далечни времена. Джалма даде началото на плеяда изящни бразилски бекове.

Не е ясно защо, но момчетата, пазещи своята половина край тъч линията, редовно получават лентата в бразилския национален тим. Такъв е случаят и с Карлос Алберто. Той вдига купата през 1970 година. По-старите хора казват, че този отбор на „златистите” е играл най-красивия футбол в историята на шампионатите. Карлос Алберто има привилегията да вкара последния гол на първенството през 1970. Точен удар в мрежата на Италия за 4:1. Този мач според свидетели е бил шедьовър.

Време е да отворим страницата с цветните снимки. Идва ред на Жоржиньо. Роден през 1964 година и има шанса да стане световен първенец през 1994 година. След отвратително дълга пауза за стандартите на Бразилия, родината на кафето отново е на върха. Никой не може да обясни, защо този изкусен майстор се прочу и в Германия с екипите на Байерн Мюнхен и Байер Леверкузен. Няма лошо, добре е да се облагородява почвата.

Не знам доколко е популярен с ролята си на бек, но Карлос Дунга се подвизава на тази позиция преди да стане вътрешен полузащитник. Да не остане по-назад актуалният треньор на Селесао, също беше капитан на южноамериканците. С неговото дейно участие отборът стана първи през любимата и за нас 1994 година. Дявол да го вземе и той игра в Германия, за Щутгарт. Сигурно от там му е дошла и прословутата дисциплина.

Маркос Еванджелиста де Мораес или просто Кафу е смятан за най-добрият десен бек в историята на футбола. Човекът с дъвката и жумящите очи игра три поредни финала на световно. 1994, 1998 и 2002, като спечели първия и третия. И тук говорим за капитан на Бразилия, при това дългогодишен. Като за капак, Кафу изигра фантастичните 149 мача за страната си. Това е и рекордът по този показател за единствената футболна сила станала пет пъти номер едно в света. Кафу е пресен пример и тези, които четат материала със сигурност пазят спомени от игрите му с фланелките на Милан и Рома.

Сега разбирам, че е един от най-известните бразилски композитори се казва Роберто Карлос. Ах, какво съвпадение… Роберто Карлос да Силва го знае всяко хлапе. Най-добрият ляв бек носил някога екипа на Реал Мадрид. Той продължава да хвърчи по левия фланг, но вече в съседната на нас Турция. 35-годишният бразилец е спечелил всичко, което може да се печели на тази земя и в този занаят. Не е олимпийски шампион, но това е една друга и то достатъчно болна тема за хората от Бразилия. Карлос е сред футболистите с най-убийствен ляв крак на планетата. Роберто Карлос си е Роберто Карлос…

Макар, че последният за който писахме е действащ играч, присъствието му във Фенербахче е знак за затихващи функции. В България казваме, че където е текло, пак ще тече. В Бразилия едва ли го знаят този лаф, но там футболистите никнат като хотели край морето преди „световната финансова криза”. Последният „хитов бек” е Дани Алвеш. В Испания го гледат с отворена уста, след като направи няколко силни сезона със Севиля. Отскоро го наричат MotoGP. Всички знаем, че е бърз, центрира добре, остава и той да стане световен шампион.

Марсело е в Реал Мадрид. Хайде, стига този още не се е доказал. Ама пък кой ги знае тези Лусио Вагнер, Фелипе Машадо и Тиаго Силва. Анонимници в родината си, но ценни в нашето българско първенство. Нищо чудно скоро в бекове да се превърнат още момчета от Копа Кабана. Кеф ти Жоазиньо, кеф ти Зе Соарес… За бразилците постът не е от значение, важно е само да бъдат на терена.