Бившият международен рефер Йонас Ериксон ще остане в историята като милионерът във футболното съдийство. През 2008 г., когато още е в началото на кариерата си, продава своя дял (15%) от тв компания за спортни права IEC Sports и получава над 10 млн. евро срещу акциите. Почти всеки на негово място би се отказал, но той не го прави. Въпреки доброто си финансово състояние, той заявява, че съдийството остава най-хубавото нещо в живота му и ще продължи кариерата си. Амбицията му намира реализация и той ръководи срещи от европейски и световни първенствва.
Сега 51-годишният вече Ериксон реши да напише книга със заглавие "Къща от карти", в която разказва пътя си в съдийството. Голям интерес предизвикаха разкритията му за семинарите, когато начело на реферите в Европа беше Пиерлуиджи Колина. Той описва подробно как той и колегите му е трябвало да се събличат, за да бъдат претеглени и да им се проверят телесните мазнини.
"През лятото на 2010 г. Колина въведе редица промени. През първата година имаше изключителен фокус върху измерванията на теглото и телесните мазнини, но тестовете пораждаха отвращение, гняв и унижение не само у мен. Проблемът не бяха тестовете, а начинът, по който бяха проведени.
Първият път, когато бях принуден да изтърпя унизителната процедура, беше през есента на 2010 г. на годишния ни курс с УЕФА. Бяхме в Любляна, Словения. Първата сутрин съдиите бяха разделени на три групи от около 15 души. Когато моята група влезе в голямата, студена конферентна зала, където трябваше да се съберем, ръководството ни призова да се съблечем до бельо. Спогледахме се, но никой не реагира, нито смееше да каже нещо.
Бавно свалихме дрехите си. Предната вечер получихме ясни инструкции да не ядем и да не пием сутринта, а да бъдем възможно най-празни, когато щяхме да се подложим на теста. Ставаше дума за това да тежим възможно най-малко и да имаме възможно най-нисък процент мазнини. И да изглеждаме както би трябвало да изглежда един съдия според модела на УЕФА.
Стояхме там в дълга редица, само по бельо. Бяхме най-добрите съдии в Европа, елитни спортисти, модели за подражание, възрастни, родители, силни личности... но никой не каза нищо. Едва се спогледахме, погледите ни трептяха леко нервно, докато ни викаха двама по двама. Там Колина ни оглеждаше отгоре до долу с леденостуден поглед. Качвахме се на кантара един по един. Прибрах корема си, изправих гърба си и задържах дъха си, сякаш това щеше да промени нещо. Един от инструкторите силно обяви: „Ериксон, Швеция, 96,2 килограма.“ Усетих как Колина спря, погледна ме и огледа почти голото ми тяло. Помислих си, че това не е достойно. Аз съм възрастен и съм принуден да стоя тук и да бъда преглеждан и оценяван.
Слязох от кантара и се почувствах сякаш стоя в мъгла. Същият инструктор се приближи с нещо като клещи, подобен на полиграф инструмент, с който започна да ме щипе по различни части на тялото. Калиперът, както се наричаше инструментът, беше студен и аз потрепвах леко всеки път, когато докосваше тялото ми. Инструкторът стискаше, дърпаше, натискаше, измерваше, измерваше отново, мърмореше нещо неразбираемо, натискаше отново и щипеше кожата и телесните ми мазнини. След всяка зона на измерване той извикваше броя милиметри, които може да измери.
Нямах представа какво означават числата, дали са добри или лоши. Отне може би малко повече от минута. Асистент въведе числата в документ и когато и четирите стойности бяха установени, документът бързо изчисли общия ми процент мазнини. Стойността ми беше обявена, за да чуят всички: „Ериксон, 18,7%“.
Ериксон говори и за речта на Колина за диетата, която трябва да се спазва.
"Гледаше ни гледаше втренчено, а всички гледаха надолу. Като уплашени ученици, изправени пред ядосан и строг директор, който ги е хванал да правят нещо глупаво. Въпреки че въпросът какво можем да ядем се беше превърнал в постоянна шега, това създаваше леко неприятно усещане, че ни наблюдават. Където и да отивахме в Европа, постоянно мислехме какво да поръчаме. Със сигурност не стриди или карбонара. Сладките изчезнаха от менюто. Нямаше десерти - само плодове. И ако в някакъв момент, често по погрешка, останеше сладкиш или сладко, почти никой съдия не смееше да го вземе.
Алкохолът постепенно беше елиминиран по време на тренировъчни лагери и турнири. Някои колеги развиха истинска истерия относно теглото си. На тренировъчните лагери се посочваха съдиите, които бяха отслабнали и намалили процента на телесните си мазнини, вместо да ги хвалят за решенията им на терена или за работата им по време на трудни мачове“, пише Ериксон.
