След август месец, в който боксовите битки бяха в застой, септември вече ни връща към сериозните мачове на ринга. Още този уикенд има великолепен сблъсък - Канело Алварес срещу Едгар Берланга. На карта са заложени титлите на мексиканеца на WBC, WBO и WBA в супер средна категория.

На теория труден мач за мексиканската суперзвезда. Берланга не само е непобеден, но до края на 2020 г. той имаше впечатляващ рекорд от 16 победи с нокаут. От 2021 г. насам - само шест участия, пет от които продължиха пълната дистанция, а едва последното, през февруари, напомни на публиката, че някога Едгар е бил смятан за един от най-силните нокаутьори на "новата вълна".

С други думи, оттогава той не е успял да докаже, че е в полезрението на Канело. Но Берланга все пак получи заветния двубой и малко по малко постигна статута на официален претендент на WBA.

Въпреки това разговорите и клюките, че Канело за пореден път е избрал удобен съперник, не закъсняха и продължиха с нова сила. Човек може само да се ужаси, представяйки си степента на оплакване на симпатизантите, ако това беше Юбанк Младши или другият брат Чарло.

Алварес отново ще влезе в битката като явен фаворит. Факт. А колко често през последните години същите тези Крофърд и Инуе, с тяхната, нека си признаем, много по-добра атака и общо възприемане сред твърдите маси, са били аутсайдерите? И по този въпрос, ето още един факт в утвърдителен план: нивото на съперниците на мексиканеца като цяло беше и все още е по-яко от това на тези на Терънс Крофърд и Наоя Инуе.

Как да се отнасяме към поведението и решенията на Алварес на този етап от неговата богата и несъмнено вече велика кариера, всеки трябва да реши сам за себе си въз основа на собствените си виждания. Точно както например отказът на Крофърд да се бие с Бутс Енис или упоритото игнориране на Ахмадалиев от страна на Инуе.

Но всички те са велики боксьори и са звезди, ето защо ги наричат "лицата на бокса".

Така че нека се върнем към същественото и да разкажем за тези, които не знаят, че сегашният съперник на Канело е роден в Бруклин в голямо пуерториканско семейство - Едгар има двама братя и две сестри. Когато момчето е на 7 години, баща му го води в боксова зала.

"Заради това нямах детство като такова", спомня си Берланга. „Детството ми премина в залата, бях изцяло съсредоточен върху бокса, което ме държеше далеч от улицата."

Според публичните регистри Едгар има 179 двубоя на аматьорския ринг, като е постигнал 162 победи. "Боксирах се с момчета като Алексис Роша и Чарлс Конуел. Като аматьор получих най-добрия опит и станах осемкратен национален шампион."

Още на 18-годишна възраст Берланга прави своя дебют при професионалистите. "Моят идол като дете беше (Феликс) Тринидад", казва той. „За първи път го видях по телевизията, когато бях на две или три години. А след това, разбира се, преминах към (Мигел) Кото, когото видях на живо в "Медисън Скуеър Гардън". Исках да стана един от великите пуерторикански бойци."

До края на 2020 г. Берланга е натрупал 16 победи в 16 мача с 16 нокаута в първи рунд и изказаната амбиция да се присъедини към редиците на великите бойци вече не изглежда като дежурно изявление без никакъв шанс за успех. Фактът, че нивото на предсрочно победените оставяше много да се желае, а по-често беше направо плачевно, както често се случва, беше размит от някои наистина впечатляващи цифри.

И все пак това не можеше да продължава така вечно. Още в следващия двубой Едгар излезе срещу силния американски боксьор в средна категория Демонд Никълсън и преследването на рекорда на Али Рейми бе прекъснато - Едгар отново спечели убедително, но вече при резултат от 10 рунда с единодушно решение на съдиите.

Следващите четири двубоя на пуерториканеца също преминаха в съдийско решение, като в два от тях - срещу Марсело Косерес и Стив Ролс, предимството на Берланга беше минимално. И едва в последното си представяне преди двубоя с Канело той си спомни какво е да не поставяш съдбата си в чужди ръце, нокаутирайки Падрайг МакКрори.

В това отношение заслужава да се отбележи повторното събиране на Берланга с треньора Марк Фарайт. Именно под негово ръководство пуерториканецът изигра първите си 12 двубоя при професионалистите, след което тандемът се раздели, преди да се събере отново миналата година.

Фарайт се завърна преди двубоя на Берланга срещу Джейсън Куигли, който, въпреки че продължи пълната 36-минутна дистанция, Берланга повали опонента си четири пъти в нокдаун. Е, вече знаете за Маккрори.

Какви са шансовете на Берланга? Лоши са. И това е добра новина за Едгар, защото надеждата за фатално попадение е единственото нещо, на което може да се надява в неделя вечер. И дори не чак толкова, като се има предвид непробиваемата брадичка на Канело.

Какво тогава? Берланга реши, че няма да е неразумно да се опита да вбеси фаворита, като увеличи до максимум трите удара. Изглежда, че е проработило - Алварес демонстрира гняв по всички възможни начини, обещавайки брутално отмъщение.

Може би по този начин Едгар наистина само е влошил собственото си тежко положение, както казва великият Би-Хоп. Ако си беше замълчал и се беше поклонил почтително като Мунгуя, щеше да се отърве с лека уплаха и мощен чек. А сега, казват, ще трябва да похарчи част от хонорара за лечение.

Но тук си спомняме за последната част от трилогията между Алварес и Генади Головкин, преди която мексиканецът също обеща да накаже своя голям съперник за словесна невъздържаност и преминаване на позволените граници. Но в действителност това беше някакво помирително действие, в което нямаше място за отмъщение.

Проблемът на Берланга е, че какъвто и съвет да му дадете, каквато и рецепта за победа да се опитате да му сготвите, всичко изглежда неработещо. "Като Бивол" той няма да може да направи заради техническите и тактическите си ограничения. Същите няма да му позволят да надвие Алварес с агресия - нито скоростта, нито таймингът, нито IQ ще са достатъчни.

Някои от мъдрите специалисти съветват Едгар да работи не от противника си, а да налага волята си, и то активно, залагайки на късите комбинации, за да надхитри и надбоксира мексиканеца. Което, като се има предвид посредствената функционалност на претендента и филигранните контраудари на Канело, звучи най-малкото странно.

Въпреки че самият Берланга се справя много добре по собствените му думи. Той смята да запуши устата на Алварес с удара си, после да използва тежката артилерия и накрая да го нокаутира в шестия рунд.

Толкова ли е просто? Е, не е - проблемите на пуерториканеца ще започнат още на първия етап от този грандиозен в своята простота план. След това планът ще се разпадне като къщичка от карти, а самият Едгар ще се превърне в безпорядъчен, лишен от смисъл и стратегическо ядро на действията, превръщайки се в лесна плячка, която само да вземе на тепсия.

В резултат на това Берланга няма да има нито умствения капацитет да надхитри мексиканеца, нито физическия капацитет да го надвие.

Въпреки че Алварес вече не е онзи пламтящ жребец, който беше - колкото и мексиканецът да се хвали с разцвета на силите и възможностите си, данните на Compubox не лъжат и показват забележим спад в активността на ринга - ефективността му остава на същото високо ниво, само че формулата "правя точно толкова, колкото е необходимо, за да спечеля" е станала още по-актуална.

В такъв режим прогнозата за "още 4-5 години в бокса" от самия Канело изглежда съвсем реална. Но в това (наред с други неща) е красотата на бокса, че тук никога не се знае със сигурност.