България записа най-големите си успехи в световния футбол на Световното първенство в САЩ през 1994-а година, когато завършваме на страхотното четвърто място. Какво се случи след Мондиала с кариерата на един от големите ни герои, разказва легендата Красимир Балъков в предаването „Домът на футбола“ по DIEMA SPORT.

„Аз от Германия имах контакти от поне три отбора – Кайзерслаутерн, Байерн Мюнхен и Щутгарт. Най-консервативните от всички като общество в Германия са швабите. Те, по принцип, би трябвало най-бавно да реагират и да мислят като вземат нещо. Но този път бяха най-бързите. Те даже ми предложиха договор още преди да ми изтече този със Спортинг и ме купиха много по-рано, отколкото другите. За Байерн трябваше да чакам да бъде продаден някакъв футболист, а за Кайзерслаутерн искаха да ме вземат за друга позиция. Имах и други предложения, но пристигнах в Щутгарт и не беше лошо мястото, защото ми обещаха, че аз ще бъда плеймейкъра около когото ще градят целия отбор. Ще разчитат изцяло на мен и това бе една от причините да премина в Щутгарт“, заяви Балъков.

„Божия химия, така да кажа. Нито мен са ме гледали как ще пасна на Фреди Бобич и Джовани Елбер, нито Джовани са го вземали са знаели, че ще ме вземат и мен. Това е едно трио от три различни, но някак сходни манталитета, защото единият е бразилски, другият е балкански и германец, макар че Фреди Бобич има балканска жилка в себе си. Като усещане ние знаехме, че си пасваме заедно и като започнахме да играем се получи перфектно. Нито аз съм бил несигурен къде ще застане Джовани или къде ще отиде Фреди. Напротив - ние се усещахме като едни магнити, които се привличат и топката отиваше постоянно между нас. В една от годините в Бундеслигата 80% от головете в първенството вкарахме ние тримата“, продължи българската легенда.

„Вкарах срещу Шалке победен гол, а Байерн Мюхен играеха в Хамбург. Тогава Шалке и Байерн Мюнхен бяха на първите места. Ако Шалке ни биеше, ставаше шампион. Байерн Мюнхен играеше в Хамбург и трябваше на всяка цена да направят равен, за да не загубят шампионската титла, ако ние бием. Това беше един от най-интересните сезони в Бундеслигата. Аз вкарах в 56 секундата на последната минута, нещо подобно като на Франция – България. Тогава вкарах победния гол за 1:0 и с него Щутгарт остана в Бундеслигата, което беше голяма радост за всички. Ако бяхме паднали във втора дивизия, по онова време, трябваше да съкратим бюджета с 30-40 милиона. Това означаваше не само продажба на футболисти, а и съкращение на места на служители и на хора, които дългогодишно работят в този клуб. Беше голяма радост“, завърши Балъков.