Футболистът на Пирин Янко Сандански е един от стълбовете в отбора на „орлетата“. Ето какво сподели той преди гостуването на „орлетата“ на Локо Пд.

„Бях щастлив от периода в ЦСКА, защото ЦСКА е най-големият отбор в България. Кариерата ми се разви така, че от юношите на Пирин минах в Септември, после в ЦСКА ме харесаха, подписах договор с отбора, преотстъпиха ме в Берое и така продължи моята кариера.“

„Имах много хубав период в Локомотив Пд, няма и да го забравя, публиката е уникална, атмосферата е уникална. Просто всичко накрая опря до финансовото положение на клуба. На мен приоритет ми беше да отида в чужбина, не станаха нещата и след това беше късно да се върна в Локомотив.“

„Мисля, че е добре (обстановката). Вече финансово са стабилни, имат опитни футболисти, добър треньор. Стабилизира се отборът и това е радостно за футбола в България.

„Не е приятно да се бориш да не изпаднеш, но такава е съдбата. И миналата година се борех с Локомотив, и тази – с Пирин. Мисля, че миналата година се справихме с Локомотив, а сега ще се справим с Пирин.

„Не сме се предали, ще се борим докрай, ще дадем всичко възможно клубът да се спаси, защото Пирин е емблема в българския футбол.“

„С идването на Шенсой се завърна пиринският дух, този прословут пирински дух. Почнахме да стъпваме по-здраво на терена, създаваме повече положения и играта ни потръгна при него.“

„Не се чувствам като лидер, мисля, че в момента това е силата на Пирин – колективът. Не се делим на лидери, на по-стари, на по-млади. Всички сме едно и се борим за каузата – да останем в А група.“

„Всеки футболист има отделни качества, моето най-голямо качество, мисля, е сърцето. Винаги се боря за всяка топка, раздавам се докрай, за отбора, за който играя. И преди съм го казвал – по-важна е емблемата отпред, до сърцето, отколкото името отзад.“

„Да, прякорът е от периода в Локомотив. Наложи се да играя като централен защитник за Купата, играхме с Локомотив София и ги отстранихме на техния стадион. Мисля, че се справих добре, и в интервюто си след мача господин Пашев ме нарече „Професора”, за което му благодаря. Явно хората са останали доволни от това как съм се справил като централен защитник.“

„В този период виждах, че мога да се справя и като централен защитник, но това е треньора както реши. При който и треньор да съм, където и да ми кажат да играя, в името на отбора – ще играя, където трябва.“

„Да, силно качество ми е (тежкият удар), но не е от най-силните. Най-силното качество ми е борбата, отнемането на топката.“

„Аз имам много приятели футболисти, с това се занимавам цял живот. Имам добър приятел – Иван Караджов ми е добър приятел. Доста са, да не ги изброявам. Митко Воденичаров сега вече е във В група, преди беше тук, в Пирин. Всички тук в отбора сме си приятели, не мога да ги отделя на по-добри и… Това са ми двамата най-добри приятели в живота.“

„По принцип, наскоро почина моят дядо – Яне Сандански. На него съм кръстен. Имаме общо с Яне Сандански, идваме от неговия род, от брат му, защото Яне Сандански не е имал поколение. От неговия брат произхожда нашият род“, разкри Янко Сандански.

07:00 – Доста съм разпитвал моя дядо (за Сандански), в България различни версии се говорят – че е бил кокошкар, че е бил… но е един от освободителите на Македония, борил се е за тази кауза, Пиринска Македония. Голям българин.