Правиш впечатление в една от най-качествените футболни школи, след това преминаваш в ЦСКА. Там бързо ставаш титуляр, след ЦСКА традицията продължава да повелява – правиш добър трансфер в чужбина. В случая – директно в елита на Италия. Първите месеци са колебливи, нормално. Тези месеци вероятно много внимателно се анализират и не се подценяват от родните футболни журналисти, които решават, че продажба в Серия А не е толкова престижно и не избират именно Ивайло Чочев за най-прогресиращ млад играч у нас. За година две от Етрополе до мачове срещу Ювентус и Рома! Какво толкова му е прогресиращото, нали? Вместо това един негов по-млад колега бива удостоен с това звание, само защото изкара два дни проби в същия Ювентус, върне се и каза, че е бил на забавление в Торино. Но да не се отклоняваме. Ивайло постепенно се стабилизира, взе все по-често да бъде титуляр и ето, че миналата седмица вкара и първия си гол с екипа на Палермо. Срещу Удинезе. Друг българин на терена в този мач нямаше, а би могло. Вкара гол, макар да не му е точно това работата – да вкарва голове. Чочев си е дефанзивен халф, откъдето и да го погледнеш.

Седмица по-късно вкара два накуп. За двайсетина минути. Реално донесе победата над Дженоа. В много труден момент за клуба. В Палермо бяха забравили, кога последно са имали две поредни победи в Серия А. А в България не знам дали изобщо помним българин да е вкарвал три гола в тази лига в рамките на седмица! Божинката го е правил, но преди близо десетина години.

Любослав Пенев така и не го повика дълго, дълго време. Подценяваше игрите му в ЦСКА, не взе явно на сериозно и трансфера му в Палермо. Викна го за една контрола, а за официален мач едва в бенефиса си – срещу Малта. Остави го резерва до края. Дойде Петев, викна го за мача срещу Италия. Остави го резерва. Няма лошо, има време. Макар момчето чинно да риташе в безсмислените мачове за младежкия национален тим, а отдавна да можеше да го ползват при мъжете. Слава богу, „убиецът на млади дарования” Стойчо Младенов му даде този шанс, от който Чочев имаше нужда. Под негово ръководство, в едни от най-трудните времена в историята на клуба Ивайло изигра цели 38 мача в рамките на сезона! Голяма част от тях като титуляр! Ето от това имаше нужда футболиста, не от награди, от хвалби. А от игра.

Вероятно след тази календарна седмица, в чиито рамки нашето момче вкара три гола в Серия А, макар да не му е точно това работата – да вкарва голове, мнозина вече ще проумеят, че България има едно скромно бижу. Да, скромно! Не дъвчи дъвка пред репортери, не влиза в информационния поток я с нова татуировка, я с нова прическа. Чочев отдавна е символ за скромност. И съм сигурен, че тези три гола няма да го променят като характер и поведение. Момче, което излъчва 100% доза позитивизъм. И което ми е кеф, че съм го гледал една година и малко повече в ЦСКА. И за което искрено се радвам, че нещата се получиха по естествен път. Ивайло, дерзай!

---------------------------------------------

Следвай Ники Александров в личния му профил във Фейсбук