Да пишеш коментар на тема ЦСКА през последните седмици бе като игра на руска рулетка. Още повече да вземаш страна, да съдиш, да укоряваш, да припознаваш. При тази ежечасова промяна на ситуацията, най-много да изпаднеш в ролята на „прочетен вестник”. Нещо, което би трябвало да означава остаряла информация, претоплена манджа или неадекватност. Ето, днес дори се забелязва инерцията от вчерашния ден, когато са били подготвени куп „новинки” около проекта на Васил Божков, които мултиплицирани в електронните медии часове по-късно звучат най-малкото нелепо.

Защото в сряда привечер наиграването в ЦСКА приключи. Пясъчника го затвориха. Жалко за онези емотикончета ли са, колажчета ли са, които шареха из Фейсбук. Надгробни плочи с годините 1948 – 2015 R.I.P. Уви, както би се изразил Кобрата, за ужас на мнозина, част от тях свои, ЦСКА продължава живота си. Намери се човек, който обърна земята три пъти за да намери начин да влее кислород в истинския ЦСКА. В онзи си, същия, дето си е с титлите, с победите над Нотингам и Ливърпул, с отворената серия от шест поредни победи над вечния съперник.

Накратко: получи се вакуум, в който всички свързани по един или друг начин с ЦСКА се наиграхме, наприказвахме, скарахме се жестоко помежду си, летяха заплахи, закани. Опитваха се не един и два варианта ЦСКА да продължи да съществува. Дойде момент, когато май всеки разбра, че краят е близо. Че оттук насетне трябва де се живее с някакъв компромис. Че автентичният клуб ще загине, а на феновете ще бъдат предложени алтернативи, които те могат да избират. Усетих неприятен натиск за някои от тези варианти, едва ли не в рамките на 24 часа да извикам: „Аз съм от този ЦСКА!” Не става така. Ако се бе преструктурирал Литекс или Локо Сф в ЦСКА, или пък ако се бяха създали нови дружества със старт от неокосени ливади и дълго неполивани игрища, нещата нямаше да се получат бързо и лесно. Враговете на ЦСКА обаче искаха точно това – „и кво, сега сте Лиска?” Сини питаха червени: „Вярно ли ще припознаете Локо Сф за един ден?”

Падаше и голям майтап на тема А окръжна група. Медиите се надпреварваха услужливо да пускат таблички и снимки на вероятните съперници на червените. Грозно! Макар и разбираемо като част от играта. В обратния случай щеше да е същото. Но се искаха отговори на тези притискащи въпроси веднага, на момента. Чакай бе, кой е този, син или червен, дето ще трябва за няколко часа да му кажа аз, кой ЦСКА припознавам? Можеше да мине време – година, две,три. Аз лично щях да си остана в сърцето с онзи ЦСКА, с титлите, с Ливърпул, с Якимов и Стоичков. Лека-полека можеше да харесам някой нов, но той нивга нямаше да измести автентичния от сърцето ми. Щях да се чуствам като загубил близък човек. Нещо, което е част от живота. Ето, че е част и от футбола. И там има смърт. Но също така има ново влюбване, нов живот, раждане. За което се изисква време.

Все пак това бяха разсъждения до сряда привечер. Да се чуди човек на Гриша Ганчев, който пет пъти през годините имаше шанса да поеме ЦСКА далеч по-безболезнено. Но го направи сега, миг преди дежурната сестра /ах, колко много приляга това на разни фигури от БФС/ да дръпне тръбичката на смъртника. Друг не се намери вместо това да постави кислорода. Дали феновете на ЦСКА от раз ще харесат новия благодетел сега е на заден план. През годините всеки от нас не е харесвал дадено ръководство, даден треньор или шеф. Но сме продължавали да бъдем от този отбор. Въпреки критиките. Сега е същото.

ЦСКА ще живее, а дали за някой ще бъде „г-н Ганчев”, а за друг „оня от Микре” е личен проблем на всеки отделен индивид, също така негов личен избор. И каквото и да избере, този избор не би повлиял глобално на живота на ЦСКА. Гриша Ганчев много добре съзнава, че влиза в истинска лудница, в месомелачка. Но пък видно показа, че му стиска да влезе, точно в този момент! Разликата е следната, ако някои все още не я е разбрал. Истинският ЦСКА може да играе във „В” група, проекта на Божков също имаше шанс за „В” група. Но едното е ЦСКА, а другото нещо ново – наречено пак ЦСКА. Поради което едното се приема от раз, другото имаше доста противници. Направи ми впечатление, как враговете на ЦСКА яростно се противопоставяха на идеята Литекс да стане ЦСКА. Но после изведнъж взеха да тупат червената гърбица: „Браво,браво!” Това с А окръжна било честното, моралното, истинското, мъжкото решение. Левскари взеха масово да хвалят цесекари!О, боже! Това веднага ми напомни за масовите разградски хвалби тази пролет след 0:4 срещу Лудогорец. Когато врага те хвали, знай – има нещо гнило в цялата работа! Нещо не е както трябва да бъде.

Добре, нещата поутихнаха, ваканцията припозна лятото. Разбира се, драми и интересни новини около ЦСКА винаги ще има. Сега предстои да се разбере във „В” или в „Б” ще играе отбора. Всъщност – какъв отбор ще се сглобява, кой ще го сглобява. Вече се завъртяха имената на няколко емблематични червени фигури от съвсем близкото минало. Ще видим, едно по едно, лека-полека. Това, което в последния месец пое върху душата си червения футболен привърженик е непосилноза мнозина други. Фенът на ЦСКА чу и понесе много обиди, много незаслужени хули, без да има вина за случващите се процеси. Сигурно е, че няма да получи извинения от никого, след като 90% от нещата реално не се случиха. Тъпото е, че се случиха и вътрешни раздори.

Сега е време да слагаме мехлемите, че раните бързо да зараснат. ЦСКА оцеля и този път. А този път сякаш вече бе безнадеждно, отвъд Чък Норис и Брус Уилис взети заедно дори. Ако и сега всички поуки не са извлечени – повярвайте, следващо оцеляване няма да има. Нека всички, които заедно бяха ЦСКА преди бурята, отново станат едно цяло. Защото има дълъг път за извървяване. Защото рано или късно пак предстои среща с онези, които ехидно усещаха сладкия вкус на чуждия провал. И затова в сряда футболния новинарски поток им носеше единствено горчивина. Наиграването на гърба на ЦСКА вече е към своя край. То не бяха приказки, то не бяха чудеса. Събирайте си камиончетата, времето се развали, не е подходящо за игра на открито.

А когато пак се оправи и слънцето грейне, ЦСКА ще се надига нагоре и нагоре. Най-малкото, защото по-надолу от това няма накъде. А най-много и защото без ЦСКА картинката няма да е същата!  

--------------------------------------------------

Следвай Ники Александров в личния му профил във Фейсбук