Съвместна публикация на Gong.bg и "Тема Спорт"

Дни преди заминаването му от лагера на ЦСКА, всичко при червените подсказваше, че Жуниор Мораес кара последните си часове тук. Стойчо Младенов знаеше шефския намек: „Не го брой”. Хората от щаба изчисляваха, че ако за един тим, борещ се за първото място, средно са му нужни не по-малко от 55-60 гола на сезон, то чудно кой би ги вкарвал в отсъствието на бразилеца. А всички накуп се надяваха и тайничко вярваха в онези десетина процента шанс, които означаваха все пак в крайна сметка звездата на ЦСКА да поостане поне още един полусезон. Уви, не се случи. Мораес вече е в лагера на украинския средняк Металург Донецк. Пристигна точно навреме, за да проследи как вечния съперник на ЦСКА разпилява на пух и прах бъдещият му тим. Да, на Жуниор му е напълно ясно, че първо място в класирането, макар и временно, с екипа на Металург ще види на кукуво лято. Но двойното възнаграждение, което той ще взима там, е приоритет. Пък и в крайна сметка, защо трябва да искаме от бразилеца да проявява някакъв сантимент по отношение на ЦСКА само след един сезон? Нелепо е. Неприемливи са и обвиненията към ръководството, които стартираха веднага след новината за напускането на лагера от страна на играча. Това е жестоката истина към този момент. При близо 50 хиляди евро заплата, няма сила на света, която да задържи Мораес в ЦСКА. Може би предложението на тези, които критикуват босовете на червените, е да му дадат някаква горница, може би 60 хиляди на месец, за да го задържат? Нали усещате колко безумно е това и как подобно отношение към един-единствен играч би взривило съблекалнята? Фенските желания и искания са едно, но реалността е съвсем друга. След като Левски продаде феномен като Гара Дембеле, който може би в следващите 20 години няма да се появи по нашите терени, за съвсем скормна сума на безличен тим от Бундеслигата, то няма какво повече да говорим и предъвкваме. По добре да видим какво следва. Какъв е живота в ЦСКА след Жуниор Мораес?

Ако се движим по повърхността, би трябвало да възкликнем: „Какво толкоз? Уж нямаше кой да вкарва голове, а пък само за едно полувреме ЦСКА разпердушини иранския шампион с цели три гола?” Да, наистина часове след раздялата с Жуниор Мораес тимът на Стойчо Младенов изглеждаше изключително свеж, мотивиран или просто добър на терена срещу ФК Сепахан. Имаше настроение, разнообразни положения, головете паднаха след различни по типаж комбинации, разписаха се различни голмайстори, асистенциите бяха дадени от трима различни играчи. Изобщо все неща, които би трябвало да радват треньор и фенове. Но какво всъщност се случи срещу отбора на Златко Кранчар извън онова 3:0? ЦСКА бе един кораб, който в търсене на удобното място в залива за маневри, за да може да се намести, да намери своето място всъщност опря в подводни камъни. Долната част на корпуса се остърга и може да създаде сериозни проблеми. Дори говорим за потъване. Съгласен съм, стига с метафорите. Как и по какъв начин Стойчо Младенов да поиска привличането на нови футболисти, от каквито отбора видимо има нужда, след като той с лекота побеждава съперник, значително по-могъщ от него във финансова гледна точка? Съперник, който редовно стига до четвъртфинал на Азиатската шампионска лига. Всеки би си казал: „Айде, готово, ЦСКА пак сглоби отбор!” А всъщност под повърхността на това измамно 3:0 се вижда, че червените имат крещяща нужда от още и още нови футболисти на строго определени постове.

Нека започнем поред. ЦСКА има нужда дори от още един вратар. Ще попитате ама как така, нали този Черни току-що дойде? Чехът вече тренира с отбора, това е вярно, но никой не може да гарантира, че ще успее бързо да влезе в час. Ами ако не се получи, ами ако има нещо в това, че цяла пролет не е играл? За разлика от всеки един полеви пост, вратарският е много по-специфичен, тук е невъзможно някой да бъде трансформиран и да замести колегата си при нова травма, при слаба форма или наказание. Благой Макенджиев все още е далеч от нивото, което се иска за ЦСКА. Поради простата причина, че прекара дълго време закотвен на скамейката. Може би в обозримото бъдеще да бъде готов, но не сега. Затова привличането на още един качествен вратар би било добре за конкуренцията на всички на този пост. Вървим напред. Защитници на този етап – бол, там поне всичко изглежда спокойно, особено ако Сивард Спрокел бързо заеме полагащата му се роля на лидер на отбраната. Но Стойчо Младенов се нуждае от минимум качествен разиграващ халф и нападател, дори двама, тъй като дупката оставена след Мораес ще зее още дълго време. Две от попаденията срещу Сепахан бяха дело на играчи, които още са на проби. Младенов обаче не е специалист, който от един-единствен мач би взел решение. И с пълно право. Масимо Кода показа нелошо движение по терена, показа повратливост, което е добра специфика за един нападател, вкара и хубав гол, след това даде асистенция на Янев за втория, но това е нищо повече от едно добро начало за него за пробния му период в ЦСКА. В същото време неговия сънародник Герарди засега е на кота „нула” в опитите си да бъде привлечен в клуб като ЦСКА, което безспорно би било връх в досегашната му кариера.

Това никак не са малко камъни. Подводни, от тези, които дори опитните корабни лоцмани понякога не успяват да усетят. Всъщност именно Стойчо Младенов влиза в момента в тази рола. На футболен лоцман. Ако сте забравили какво значи тази дума, това е лице с добра предварителна подготовка, което познава особеностите на труден за плаване участък и помага тези трудности да бъдат избегнати. Наставникът на ЦСКА има необходимия нюх да усети тези дебнещи в сенчестото дъно и поради тази причина в изказването си след края на спаринга със Сепахан не пляскаше с ръце. Защото най-голямата уловка пред ЦСКА в този момент би била подаването на някаква илюзорна еуфория. И поставянето на неправилна диагноза. Вярно е, че титлата бе на три корнера разстояние спрямо милионите изсипани от страна на новия шампион от другата страна на везната. Но нейното спечелване щеше да бъде плод на някакъв инерционен ентусиазъм, не на логика. Отборът от пролетта на 2012 година достигна своя лимит и може дори с гордост да носи за спомен сребърните си медали. Но ЦСКА от есента на 2012 година има нужда от много по-голям приток на свежест и на качество. А точно след две седмици отбора ще се стяга за тръгване към първия се евромач. Кога ще идва Адам Вас, кога ще се започнат преговорите с Гуидо Ди Вани, кога с другите необходими играчи? Колко контроли ще изиграят всички нови заедно, като отбор? Нали никой на „Армията” не заблуждава, че евентуалните две срещи с азерите от Баку ще бъдат използвани за допълнително сработване на новия състав? Отдавна отминаха тези времена, когато ЦСКА или Левски можеха да си позволят лукса да ползват тези първи мачове в евротурнирите именно за тази цел. Срещу Баку ще се лее невиждана пот. Както искате така го разтълкувайте. Това, от което единствено има нужда ЦСКА в момента в чисто спортно-технически план, е бързина на действията, бързина на решаване на проблемите. Дали има живот в ЦСКА след напускането на Мораес? Има, ама трябва малко да се побърза към него.