В България е така. Ако някой се наака на видно място, другите гледат бързо да го сметат и да замажат следите. Фекалиите са по ъгли и дупки. От там смърди, та чак вони, но не бива да се вижда. Нека другите се оплакват от вонята. Може да идва от съседите...

Така е и с футболните съдии. Някои нарушиха този неписан, но общовалиден кодекс и сега ще подписват „етичен кодекс“. Не е трудно да предвидим какво ще се случи по така наречения съдийски скандал. Ристосков няма да извади записите наяве. Ако го направи, значи да изстреля единствения си куршум, който сега му служи като гаранция. А тогава не ми се мисли.

Неговите колеги „бунтари“ вече тръгнаха да се разграничават. Борислав Александров започна да лети стремглаво нагоре в очите на обществото на фона на онези. Или поне така се опитват да го представят, защото е по-малкото зло. А пък и спазва кодекса.

Идната седмица Изпълкомът ще се събере и ще обяви, че понеже никой, разбирай Ристосков, не му е представил доказателства, не може да вземе отношение по случая. И отново ще прехвърли топката към Прокуратурата. Шефовете на родния футбол ще излязат с някаква силно мъглява и неясна декларация и всеки ще си тръгне по живо по здраво. Скандалът „Ристосков“ ще мине в папка „архиви“ и след краткото стъписване и спотайване нещата ще си продължат по старому.

Помните ли, че преди две години футболните босове и съдии пак се бяха разбрали едните да не ги плюят, а другите да не ги ограбват? Е какво, да не би нещо да се промени? Сега ще подпишат етичен кодекс, но пак ще я подкарат по отлично действащия, добре смазан и перфектно замазан стар кодекс на взаимоотношенията.

Дупка в морето и всяко чудо за три дни. Ето такъв ще е финалът на така наречения съдийски скандал.

Ох, откъде пак замириса.

Нещо да виждате?