Съвместна публикация с в-к Стандарт

Покрай дербито на първия пролетен кръг Миодраг Йешич ни върна към последните дни на престоя си на „Армията”. Треньорът на Литекс го направи с интересна зоо-милиционерска метафора. „И врабчетата знаят какво стана тогава, но ги хващайте вие, аз не съм полицай.”

Бре, много сложно бе, друже Йешич. Нямаме си друга работа сега, да гоним врабчета из Борисовата градина. Това българо-сръбско хайку ни дойде в повече. По-добре да си препрочетем добрата стара приказка за възрастни на Йордан Радичков „Ние, врабчетата”.
Всъщност каца едно врабче на козирката на стадиона в събота привечер и какво вижда. Края на един мач без победител, но в него единият отбор категорично е надиграл другия. Въпреки това разликата между тях остава близо 20 точки. Нещо повече - въпреки равенството тимът в червено пак води убедително в класирането пред преследвачите.

А и един от „куците” мачове на ЦСКА вече е история. Публиката обаче си скандира името на своя герой - Йешич, без нито веднъж да е направила това по адрес на треньора на видимо по-добрия тим, който прави безапелационен сезон до момента. Вярно, сърбинът донесе предишната титла, макар че половината заслуга е категорично на предшественика му. Но Стойчо Младенов е на път да донесе втора титла за ЦСКА. Въпреки това пак драми, изтерзани лица след мача из алеите в градината, тревожни погледи и най-очебийното - страх. Малко по-късно медийният поток вече е заличил апокалиптично и последните остатъци от шанса „армейците” да станат шампиони. Вади се на показ най-тежкото обвинение. А именно - неписаното правило, че те трябва да са първи с минимум десет точки. Сякаш ако в края на маратона ЦСКА е лидер само с четири-пет, купата не им се полага.

Забравихме за врабчето на козирката, но то според мен отдавна е изкукуригало от неразбиране на ситуацията и е отлетяло в неизвестна посока. Преспахме една нощ и се приготвихме да видим в неделния следобед от кого толкова трябва да се страхува ЦСКА. Сякаш титлата аха й се изплъзва вече като пъргава пъстърва от ръцете на неопитен рибар. Ясно, че от прехваления тим ов Ловеч, феновете на ЦСКА могат единствено да се страхуват, че трудно ще бият "вечния съперник" в предстоящите два мача. Нищо друго.

Левски излезе надъхан за второто си поредно домакинство срещу предпоследния в класирането Вихрен, след като цяла седмица вероятно си е вадил поуки от трудната победа над Черноморец (2:1). След грешната стъпка на „червените” се чакаше Шукардиня и компания да отнесат жесток бой.

За цяло полувреме на „Герена” – нищо. Започна второто - червен картон за гостите, после пак нищо. Бразилци, македонски, марокански и български национали, опитният Боримиров - пак нищо. Е, накрая се появи дупнишкият бразилец Кръстовчев, който донесе победата. По същото време в Пловдив започваше БДЖ дербито. Кой знае защо извадено от няколко букмейкърски къщи. Над час игра, столичното Локо се чудеше къде е противниковата врата, докато я намери два пъти. Когато обаче тимът на Грозданов надуе мускули срещу грандовете, тогава заповядайте отново да поговорим за „железничарските” амбиции.

Какво друго остана? А да, Славия, която едва се добра до хикс срещу разграбения през зимата Берое. Други плашила за ЦСКА май не останаха. Какъв е изводът? Част от феновете на „червените” са се превърнали в страхливи врабчета, които според Йешич знаят много потайни работи, ама в същото време влагат излишна нервност в и без това приличащата понякога на психиатрична клиника „армейска” къща. А като гледам как страхът се е мултиплицирал върху лицата на някои шефове в ЦСКА, направо ме напушва смях. Все едно боксьор тежка категория да го е страх да вземе детето си от детската градина. Да не би случайно някое негово другарче да го набие. Боксьора, не детето.

Най-хубавото от целия кръг, освен запазването или направо изострянето на итригата, според част от анализаторите са понапълнените трибуни на стадионите. С малки изключения А група заприлича на нормално първенство. Докога ще е така, трудно е да се прогнозира. По цял свят последните кръгове са магнит за феновете. В България винаги е било малко по-различно. Обикновено остават неколкостотин зрители на мач. И много, много врабчета.