Футболът в крайна сметка е направен за удоволствие. Не за ядове и главоболия, а за удоволствие. Да, и неприятностите вървят ръка за ръка с любимата игра, ако си истински фен, но те не бива да преобладават.

Ето, вижте как е по света. Пускам телевизора и се заглеждам в края на мача за купата на Германия между някакъв супернеизвестен шестодивизионен немски отбор и колоса Байерн. Включвам се точно в момента, в който аматьорите от шеста /има ли такава дивизия?/ вкарват гол и намаляват резултата на 1:2. С човек по-малко. Е, ФК Холивуд, който май е с почти всичките си звезди, вкарва и трети гол, но кефът е пълен. А трибуните до краен предел.

Но защо трябва да търсим удоволствието чак в Германия. Да видим как е при съседите. При трансфера на Крум Бибишков в Стяуа той бе наречен „българския Ван Нистелрой“ от медиите на север от Дунава. При интереса отново от Румъния към младока от ЦСКА Атанас Зехиров той бе сравнен с Фернандо Торес.

Перфектна реклама за повишаване на интереса към футбола и за извличане на максимално удоволствие от него. Нищо, че тези епитети до голяма степен са преувеличени. Една неистина, ако се повтори многократно, се превръща в истина.

У нас критикуваме. Хапем, ръфаме, недоволстваме. Така разбираме ние нещата и така получаваме удоволствие, очевидно.

Кой е правилният подход, ще разберем като погледнем трибуните на нашите стадиони. Празни...Не че отборите ни са цвете за мирисане, но и малкото аромат е изчезнал.

Но, така е в България...