Съвместна публикация на “7 дни спорт” и Gong.bg.

Няма как да не се набият на очи поне три съвършено ясни прилики между бившия треньор на ЦСКА Любослав Пенев и новия Павел Дочев. Това се разбра при представянето на Дочев в средата на миналата седмица. За негов ужасен късмет се случи час по-късно Димитър Бербатов да реши да се отказва от националния тим и така пресконференцията на ст. "Българска армия" замина във вътрешните страници на спортната преса. Между другото - рядък случай, обикновено ЦСКА с някоя щуротия измества всички водещи новини.

Явно, когато там има нещо позитивно, нещо нормално, то не е интересно. Колкото до двете почти паралелни пресконференции - единият, далеч по-млад от другия, се е уморил и се отказва от част от работата си. Тази, която върши почти про-боно. Явно му писна. Другият пък иска да работи, има идеи, има амбиции. Какво да се прави, това, че дълго време си бил в Германия например (и в двата случая), не винаги води до изграждането на един и същ манталитет.

Но да се върнем на Дочев, за Бербатов да не смее да пише повече човек, току-виж, пак за нещо се обидил. Ето ги, поне на думи, трите прилики между него и натирения в началото на годината Пенев. Първата бе заявена индиректно от самия бивш наставник на Падерборн. След като стана ясно, че е гледал мачове от целия изминал сезон на червените, му бе зададен въпрос, чий треньорски стил най-много му допада: на Любо, на чичо Андо или на Зафето. Павел Дочев бе категоричен - посочи единствено Пенев. Сам намекна, че методологията и начинът на работа през есента са най-близо до неговия стил и подход. Хм, ами сега? Каква стана тя - уж Пеневият период бе отчетен като неуспешен, като провал, а ето че само няколко месеца по-късно идва друг човек, отново прекарал зрелостта си в чужбина и научен на суперпрофесионализъм. Вярно, разликата между двамата е в отборите, където са играли и работили. Дочев има скромно участие в тима на Хамбургер, където бе трансфериран от ЦСКА, после за кратко в Холщейн Кил и накрая в Падерборн, където се разви и като треньор. Да припомняме сега визитката на Любо е нелепо, но факт е, че и двамата са свикнали всеки детайл да бъде на мястото си. Футболистите да пият определена минерална вода - с еди-колко си аниони и катиони в състава. Всичко в хранителния режим да бъде под лупа. Павел Дочев печели категорично сравнението между двамата по отношение на треньорския стаж. Без да се забравя, че е бил начело на два отбора, чиято цел е била да не изпаднат от Втора в Трета бундеслига, но все пак е ръководил футболисти достатъчно време. А е съвсем гарантирано, че методиката и в Байерн (Мюнхен) и в Рот-Вайс (Ерфурт) е гору-долу еднаква.

Загатвайки за строг и прецизиран режим спрямо играчите на ЦСКА, стигаме и втората, вече съвсем фрапираща прилика. "Ако има момчета, на които футболът им е хоби, а силата им е в дискотеките, ще имат проблем с мен." Опа! Чакай малко! Тук вече става интересно. Известно е, че главните проблеми на Любослав Пенев тръгнаха точно от дискотеките.

Любо изгони най-големите почитатели на нощния живот това се прие добре от феновете, но не толкова добре от шефовете.

Играчите бяха помилвани по дупенцата, а на Любо носът бе натирен. ЦСКА пак си го удари на чака-рака, а титлата и купата отидоха по дяволите.

Дали на второ четене Законът за ред и дисциплина в ЦСКА ще мине, предстои да разберем. Като впечатление за власт и строгост Любо бие сериозно Дочев и въпреки това не успя, може пък именно по-мекият подход на новия наставник да бъде печеливш. Абе, пак си става интересно в ЦСКА-то

Нека добавим и третата прилика между двамата. Ангажиране на проверен кондиционен треньор от чужбина. Пенев доведе за половин сезон Хесус Паредес, преди човекът да се хване за главата и да офейка. Сега идва специалист от Германия.

Павел Дочев е чисто ново име в родния треньорски факултет. Досега идваха единствено откъслечни информации за неговата работа в Германия. И е добре да успее не само заради ЦСКА, а поради това, което може да пренесе от там тук. И то после да се присади навсякъде из България. Ако обаче плевелите пак го задушат, то явно българската футболна почва става само за фураж.