Съвместна публикация на Gong.bg и в-к "Тема Спорт"

В началото на второто полувреме на мача ЦСКА – Краковия си казах на ум, че от Антон Карачанаков може да излезе нещо голямо. Не знам точно колко голямо, въображението ми опираше до някакви пределни представи, но просто ми пасваше легендата. Представих си колко добре пасва всичко, на което ставам свидетел в тези минути. Ситуацията бе следната: Милен Радуканов бе пуснал след почивката няколко момчета от най-лека категория в състава на ЦСКА. Младоците. Тези, които при прибиране на багажа от съблекалнята след мачовете, големите алуминиеви куфари, вързопите с топки и всичко останало, помагат на бай Добри домакина да го занесе до автобуса. Ето тези се появиха в игра на мястото на Зику, Галчев, Мораес и вкаралия вече първия гол за ЦСКА Живец – Карачанаков, Слави Костов, Станко, Дечев, Якимов, Томи Костадинов. И червените заиграха на още по-високи обороти. Започнаха едни атаки, едно движение по терена, пасове. Вярно, голямата вихрушка пред полската врата продължи около четвърт час, но това бе достатъчно за още един гол /вкара го Костов/ и за да се затвърди впечатлението, че ЦСКА дори с този втори, екпериментален състав май ще спечели и този си мач по време на подготовката в Холандия. Но погледите събираше най-вече Карачанака. Не само заради забелязващите се отдалеч крещящо оранжеви обувки. Вреше се като шило в наказателното поле, пускаше пасове към съотборниците си. А в същото време титулярите, тарторите бяха насядали на една тераса край игрището. Там имаше малък навес и спасяваше донякъде от непрестанния досаден дъжд. Първото полувреме им беше малко скучновато, цъкаха телефоните, слушаха музика и от време на време хвърляха по някои бъзик на Боби Галчев. Защото той бе единственият от тях, когото Радуканов бе сложил да помага на тази разнородна смес на терена – млади, нови, неопитни плюс една парагвайска върлина, дошла на проби. Е, на тях разбира се им е позволено подобно поведение. Голяма част от тях разбиха Левски в началото на годината, стабилизираха класиранeто си под ръководството на Радуканов, накрая взеха и Купата на България. Тази календарна година добре си вършат работата, няма спор. Възбудата дойде с началото на второто полувреме срещу поляците. Новият обект за майтапи бе именно момчето с оранжевите чепици. Скъсаха го. Изпадаха в див възторг при всяко негово съприкосновение с топката. Сякаш гледаха на голям екран скечове с Бени Хил, а не мач на ЦСКА. Бяха като на представление в Сатиричния Явно самият начин на игра, на рязко движение, най-вече и дребничката му фигура предразполагаха Карачанаков да бъде главният герой в комедията. Тогава ми просветна – ако някой ден момчето дръпне и стане най-малкото един от тези на терасата, ако стане твърд титуляр в ЦСКА, то неговата приказка ще има своето класическо начало. Това за грозното пате.

Засега достатъчно за Тони Карачанаков. Тези 15-20 впечатляващи минути могат да бъдат само едно добро начало или пък добавка дори само към факта, че е поредният идващ от прословутата благоевградска школа. Току-виж родения в село Ново Делчево стане „Новия Делев” в ЦСКА. Ще почакаме, ще разберем. Така както самият Радукнов изчака известно време със Станислав Костов. Пускан няколко пъти досега като нападател, срещу Краковия Костов бе поставен зад гърба на Станко Йовчев. И също се чувстваше много добре. Не само заради гола, който отбеляза, но младокът също така показа неистово желание за игра, за повече възможностти за изява. Голяма битка беше месеци за привличането му. Уж взет изпод носа на вечните съперници от Левски, Слави бе закотвен месеци наред на резервната скамейка, но явно така е трябвало, така е било преценено. Помня, че именно по повод на него, на Йовчев, на Садула, на Макенджиев бе употребен израза „втора цедка” при първата пресконференция за тази година на „Армията”. Тогава попитах Радуканов и Костадинов не смятат ли, че тази зимна селекция е именно такава, след като не бяха взети тъй желаните от наставника Галин Иванов и Светослав Дяков. В известна степен и с лека дипломация в отговорите се съгласиха и потвърдиха, че това е именно така. Цяла пролет феновете на ЦСКА се питаха, къде е зимната селекция? Нейният принос за добрите резултати бе нулев. Но малките са работили наравно с останалите извън мачовете, в тренировките и това рно или късно ще започне да личи. Сега ще бъде още по-трудно. Освен звездите, освен титулярите, тези от тераската, ЦСКА купи и достатъчно задължаващи чужденци – Зику, Адемар, Мораес, Живец. Върнаха се Виданов и Дечев. Стана направо невъзможно. Може би затова онзи ден срещу любимия тим на Папа Йоан Павел II зайците се хвърлиха с такава стръв, сякаш второто полувреме се играе не в 45, а в 25 минути и няма никакво време до края.

Каква излезе тя? Радуканов май има добри резерви? Всъщност в този състав, играл срещу Краковия половината отбор си е за терасата, пардон за титулярния състав. Току-що изброените четирина чужденци плюс Галчев трябва да са твърдо вътре. Не знам точно как ще се получи аритметиката, дано да има добри математици в щаба на ЦСКА. В живота като цяло, в обществото са се наложили много подобни термини. Освен втора цедка, знаем какво означава втора цигулка, втора употреба. Но често се случва нещата да се завъртят, да се омешат, да се получи така, че купена дреха втора употреба и по-сполучлива от скъпо бутиково облекло или пък главният цигулар се разболява и на преден план излиза втората цигулка, тоест става първа. И остава първа завинаги. Случва се. Докато цяла пролет знаехме състава на ЦСКА със завързани очи, то сега дори Милен Радуканов трябва да го прави с калкулатор в ръка, с тефтер и след сложни изчисления. И дори да даде още и още шанс за това момче от Парагвай. Дългичкото. Защото след цял ден път и тренировка и половина, със загубени бутонки и купени нови два часа преди мача, не направи нито едно грешно отигрване и обра всяка една висока топка. Решението му просто не трябва да бъде следствие на някакво предварително предубеждение. Ако става – става, ако не – ок, но нека всичко е на чиста, необременена основа.

В момента отново станаха актуални едни приспособления за правене на кафе. Наричат ги „френски преси”. Много са удобни. Слагаш кафето, заливаш го с вряла вода и изчакваш точно четири минути. Първоначално сместа е на дъното, но с помощта на самата преса, ръчно натискаш бавно, бавно и по този начин вече готовото кафе изскача на повърхността. И наливаш. Наистина са много удобни, напоследък ги продават навсякъде. Специалистите казват, че именно с френска преса става най-ароматното кафе. Но майсторлъкът е именно в точното изчакване – нито повече, нито по-малко от 4 минути. Така както един футболен треньор трябва да знае колко време да изчака за да натисне леко и да извади на повърхността даден млад играч. И да го сипе в чашата. Или по-адекватно казано – да го пусне в титулярния състав. За Станислав Костов в ЦСКА май е дошло време да бъде понатиснат. И да изскача нагоре. За Садула, Йовчев, Дечев, Стоянов, Якимов, Карачанаков, защо не и Радулович може би трябва още малко време да отлежат на дъното на френската /футболната/ преса. Радуканов трябва най-добре да си знае. Важното е, че има добра втора цедка. Кафето е качествено.