Съвместна публикация на Gong.bg и 7 дни спорт.

Няма как! Започваме да свикваме с румънското влияние в българския клубен футбол. Епизодичните участия през последните години, довели няколко играчи и треньори, не доведе до ефекта, който в момента се развива със скоростта на ураган, след като ЦСКА приюти Йоан Андоне, неговия помощник Юлица Михаеску, Флорентин Петре и Даниел Панку. Четирима, засега. Преди няколко сезона в Ловеч също заложиха на румънското, назначавайки Михай Стойкица за треньор. После се появиха и Валериу Ракита и Еуген Трика. Но не бе същото.

Общественият медиен интерес към "оранжевите" е несравним с този към "армейците". Добруджа и Левски също пазят някакви бледи спомени от Петре Григораш - но нищо повече.

Може би причина за сериозно засиления взаимен българо-румънски футболен интерес е и повече от очевадния растеж на спортните и в частност футболни медии на север от България. От години завистливо гледаме в съседския двор, който продължава да се разширява, да става още по-цветен, по-изобретателен и по-световен. И когато от време на време се запитваме защо румънският клубен футбол е с една идея по-напред с материала от нашенския, нека не се учудваме. Медийното развитие е съществен компонент от структурата. Какво всъщност се случва в широкия радиус около Букурещ? И как така се случи, че румънците освен мамалига и цуйка се оказва, че правят и добри медии? В случая ще разгледаме най-вече електронните, тъй като в момента те са като цъфнали японски вишни - във видим разцвет.

Още през есента на 2006 година, когато България гостуваше в Констанца за поредната си европейска квалификация, направи впечатление отразяването на мача от страна на местните телевизии. Ден по-рано, както и в самото навечерие на двубоя, няколко специализирани спортни канала се надпреварваха да бълват информации за мача. Преки включвания от пристигането на българите, от тренировките на двата тима, от пресконференциите, от хотелите на отборите. И още - коментарни студия, един тон гости, анализатори, специалисти, бивши румънски футболисти, треньори. Невероятно графично мултимедийно покритие на всичко това. Нонстоп през деня, до късно през нощта. И купища любопитни материали и репортажи, свързани с квалификацията. Разбира се, включвания и от България на специално пратени за случая репортери. Два от тв-каналите за около два часа прекъснаха темата, тъй като бе събота сутрин и се налагаше да излъчат на живо срещи от поредния кръг на Втора румънска дивизия. Всички тези неща може би в началото на 2010 година не правят вече голямо впечатление на българския зрител, но тогавa то бе на границата на шока.

Да, вече и у нас има дълги (все още далеч от румънския размер) коментарни студия и обзори за важните мачове, вече дори и у нас започнаха пряко да предават по един мач от "Б" група. Но не забравяйте кои са главните учители на пионерите на всичко това в България - Ринг.бг? Именно румънските им колеги - те направляваха всичко от самото начало на идеята, продължават да имат пряко участие в процеса. Това с транслирането на почти всички мачове от всеки един кръг на "А" група просто преплува Дунава с марка "мейд ин Румъния". Ситуацията там със специализираните спортни тв-канали е идентична и с няколкото изцяло ориентирани към футбол и спорт радиостанции.

Сега големият хит са сайтовете. И румънските направо избиват рибата. Най-вече с количеството информация, която произвеждат. Влезте в който искате произволно - prosport.ro, gsp.ro или sport.ro, и ще се хванете за главата. Естествено, зад всичко това стои страхотно голям за българските мащаби и разбирания кадрови потенциал. Това, че двамата Живковци - Желев и Миланов, преминаха в румънски тимове, за Желев това не е новост, но пък се озова в гранда Стяуа, не можа да катапултира командироването на родни журналисти за първите дни от престоя им там. Напротив, румънска телевизия и сайт имаше специални пратеници за контролите на ЦСКА в София в края на миналата седмица. И това произведе серия от репортажи за Йоан Андоне, Панку и Петре. Гледахме дори как двамата играчи в свободното си време играят билярд с шишарки вместо с топки. Сериозно рамо в ежедневната работа на румънските спортни сайтове дават и тримата Бекали. За финансовия аспект на нещата нямам информация да го твърдя, но мине не мине един час, и изскача някоя новина или изказване от Джиджи Бекали. Второстепенните роли са отредени на Виктор и Джовани Бекали, но и тримата се чувстват длъжни да се чуе мнението им по абсолютно всеки по-важен проблем на румънския футбол. Онзи ден, след като положителната допинг проба на Муту излезе наяве, първите реакции бяха именно от клана "Бекали". Общо взето, нещо подобно съм срещал в Аржентина, където години наред каквото и да се случи във футбола се дава думата на Диего Марадона. Доста дейни в Румъния са и легенди от близкото минало като Хаджи и Попеску. Изобщо оставаш с чувството, че ако и тримата тенори Бекали замлъкнат за ден-два, примерно приковани от тежка настинка към леглото, то голяма част от спортните сайтове там ще осиротеят откъм новини. Това е шега, но няма шега във факта, че в Румъния има цели 8 спортни телевизии и далеч повече от България печатни издания, радиостанции и сайтове със същата насоченост. И както плахо отбелязахме в началото - това е част от играта, част от схемата. Важен компонент в цялостното израстване на румънския футбол в демократичните условия. Уви, в социализма власите пак ни водеха в резултата. По познатия тоталитарен тертип те все пак успяха да произведат европейски клубен шампион, докато у нас напъните стигнаха до почетни полуфинали.

В петък научихме, че румънският Оцелул е уредил контрола с гранда ЦСКА. Скромна новина, нищо сензационно. Все пак откъде мислите я научихме? От румънските сайтове - колко лесно става.