Контузеният халф на Левски Владимир Гаджев е на път окончателно да се премести на стадион „Георги Аспарухов”. Талантът тренира почти през целия ден, за да се завърне по-бързо на терена. Липсата на Гаджев е очевидна и „сините” усетиха, колко е ценен за Левски. Юношата на клуба не крие яда си, че не може да помогне в тези трудни за шампионите времена.

Някъде около 17.30 екипът на Гонг влиза във фитнес-залата на „Герена”, за да направи предварително уговореното интервю. За десетина минути прекъсваме заниманието на Владо Гаджев…

-Владо, как върви твоето възстановяване? Минаха почти три месеца от операцията…

-Трудно е. Много време минава в тренировки. По два пъти на ден работя на стадиона. Аз съм човек, който иска да работи много, за да е на ниво. Искам да се възстановя по-бързо, но няма и смисъл да се избързва. Хубавото е, че съм оптимист, а възстановяването и лечението върви добре.

-Офисът ти е тук на „Герена”, така ли го чувстваш?

-Така е, но това не ми пречи. По шест-седем часа работя във фитнеса. Гледам да си спазвам съвестно задълженията. Искам да се оправя бързо, както вече казах. Надявам се за началото на подготовката да тренирам. Разбира се, няма как да е наравно с отбора, но вече да тичам и да се готвя. Това ще е много труден период, с доста тежка работа от моя страна, защото много време не съм тренирал.

-Преди време Мартин Петров каза, че трудът, който се полага след такава травма е варварски. Готов ли си за това нещо?

-Аз се успокоявах, че с всеки изминал ден е по-лесно, но се оказа обратното. Нещата стават по-тежки и сложни. Хората, които са отвън нямат представа, какво е. Искат се много лишения, много тренировки и много почивка. Хвърлят се и много нерви. Годеницата ми, която е винаги до мен, знае, какво ми е. Тя може да каже, точно какъв съм. На мен на моменти ми идва малко в повече. Хвърлям доста труд.

-Беше се превърнал в основна фигура на Левски. Присъствието ти по терена се усещаше. Сега чувстваш ли, че нещата са други? Има ли дистанция от страна на хората, забравен ли си?

-Не, не мога да кажа такова нещо! След контузията много хора ме подкрепиха. Благодаря на колегите, ръководството в Левски и най-много на феновете. От това не мога да се оплача.

-Левски не върви добре, ако ти играеше, как щяха да стоят нещата?

-Не мисля, че един човек може да промени нещо в този отбор. Изисква се трудът на всички. Не смятам, че моята контузия е причината за състоянието на тима. И хората, и ние искахме да стане друго. Дори се целихме във влизане в Шампионската лига. Нещата не се случиха, както искаме. Всички се трудим, за да се върнем на позиция, която ни отива.

-Двойката Сърмов-Гаджев имаше важна роля през миналия шампионат. Сега него доста го критикуват, защото допуска грешки. Ще се завърне ли този тандем в средата на терена?

-Сигурен съм, че това ще стане след Нова година. Дай Боже да сме живи и здрави. Със Сърмата изнесохме доста добри мачове. Помагаше ни и друг човек, който не трябва да забравяме. Казва се Дарко Тасевски, между нас се получи химия, както се казва. Разбира се, другите също помагаха. Факт е, че със Сърмов се усещахме добре на терена. Нормално е да се правят грешки. Не е хубаво да се атакуват само едни и същи хора, защото всеки греши. Периодът е труден, но когато се губи, губи целият отбор.

-Георги Иванов липсва на терена. Май повече няма да играе. Можеш ли да вземеш неговата роля, на лидера в Левски?

-Задаваш ми много труден въпрос. Знаем, какво представлява Гонзо за Левски. Миналата година взехме много точки благодарение на него. Неговият хъс е страхотен и помага. Надявам се един ден да поема лидерските функции. В отбора обаче играят 11 души, ако 2-3 не са добре, нещата не стават. Надявам се един ден да бъда лидера на Левски, но ще трябва да положа голям труд.

-Как се чувстваше тези два месеца, докато Левски падаше, а ти гледаше отстрани?

-Никак не е приятно. Беше много зле, не ми се беше случвало да гледам отстрани. Много беше гадно! В много от мачовете бяхме по-добри. Искахме много повече победата, а не стана. Преживях го много тежко.

-Хубава ли е атмосферата в „синята” съблекалня, ако не е тайна?

-Общо взето, да. Макар, че аз рядко съм с момчета, защото имам друга работа, заради възстановяването ми. Ние сме добър колектив и атмосферата е прекрасна.

-В началото на интервюто каза „годеницата”. Да не би да има новина за бъдеща сватба в Левски?

-На този етап не, но един ден със сигурност. Просто се сгодихме, заради това го казах така. Това се случи след травмата. Много ми помага в тези трудни дни. Мартин Петров беше казал, че само жена му е знаела, какво изпитва, докато е бил контузен. Сега го разбрах напълно. Хората, които са отвън не разбират, какво е на един тежко контузен футболист.