Полузащитникът Владимир Гаджев разкри, че засега не възнамерява да напуска Левски. Футболистът отговори на въпроси, зададени от привърженици на тима, а своеобразното интервю, бе публикувано на официалния сайт на „сините”.

(Даниел Неделчев)

- Какво значи Левски за теб?

- Тъй като съм израснал в този клуб знам какво означава Левски и какви са целите пред отбора. А те са да побеждаваме във всеки един двубой, да печелим всяка една купа, да се представяме достойно. Не само да побеждаваме, а да показваме и много добра игра, която да радва хората. Както знаете привържениците на Левски са многобройни и невероятни в подкрепата си към отбора. Всички се борим с цялата си душа и сърце клуба да върви нагоре. За мен Левски означава твърде много.

- Какво изпитваш, когато феновете скандират името ти?

- Трудно ми е да го опиша, защото чувството е невероятно. Само човек, който го е изпитвал, може да го пресъздаде. Понякога дори очите ми се насълзяват и това ме кара да работя много, да показвам най-доброто от себе си във всеки един мач, за да може хората да са доволни от играта, която показвам и от старанието най-вече.

- Има ли нещо по-специално за теб в номер 45?

- Да, има, но бих го оставил само за себе си и за хората около мен, които знаят какво означава числото 45.

- Каква е твоята мечта?

- Една от мечтите ми се сбъдна, а тя беше да играя в първия отбор на Левски и съответно да стана шампион. Следващата ми мечта е дай боже да направим пробив в Шампионската лига и да бъдем сред най-големите, там където отбора беше преди няколко години, но искам и аз да го почувствам като част от колектива. След това мечтите ми се разпространяват по-надалеч и съответно да играя в някой европейски отбор. Може и да не е гранд, но да е в държава в която футбола е по-добър от нашия.

- При добра оферта мислиш ли да напуснеш Левски?

- На този етап не. Тази година няма да е със сигурност. Надявам се да остана и през следващия сезон, да върнем отбора, там където му е мястото и да спечелим това което трябва. А за трансфери, има време да мисля и за тях.

(Христо Иванов)

- Повлияха ли на отбора треньорските рокади през този шампионат?

- Бих казал, че не само треньорските рокади повлияха, а също така и контузиите, които ни лишиха от основни футболисти в доста 30-те мача през есента, а като погледнем и през настоящия полусезон не ни отминаха. Вследствие на многото кадрови проблеми, се наложиха доста ротации в състава и според мен това са причините за тези неприятни моменти, които имахме.

- Каква поука трябва да си вземете след проваления сезон за Левски?

- Според мен лично трябва да имаме повече футболисти в състава, за да може да има равностойни смени. Ние не сме свикнали да играем в сгъстен цикъл или по-точно през два дни и това ни се случва веднъж на три години. А поуките ще си ги извлечем, не се съмнявайте в това.

- Заслужава ли Левски да участва в евротурнирите с играта, която показва до момента?

-Мисля, че не заслужаваме по-малко от останалите. Едва ли другите отбори показват някакъв страхотен футбол, че да се каже, че Левски не заслужава да играе в Европа. Мисля, че заслужаваме да играем, защото тренираме усърдно, стараем се да даваме всичко от себе си. Да, понякога нещата не се получават, но с някои нови попълнения с които да се подсилим, бихме се представили достойно, ако разбира се класираме.

(Zu_levski@mail.bg)

- Георги Иванов каза че на отбора му липсват изявени лидери. Съгласен ли си?

- Това е преценка на спортния директор, на когото явно му прави впечатление отсъствието на такива хора. Като цяло лидер е силно казано. Ние сме единадесет човека на терена и играем футбол. Все пак това не е индивидуален спорт и да зависи всичко от теб самия. Случва се когато един-двама не показват това което могат, играта на отбора се разкъсва и нещата не се получават. Мисля, че всички ние трябва да играем единно, да се борим, както сме го показвали в доста мачове досега. Мисля че по този начин нещата ще са най-добре, защото за мен не е нужно да имаме един лидер, а останалите да се крият по терена. Напротив, трябва 11-те, които играят да дават максимума от себе си и всеки един да поема диригентската палка в определени моменти. Според мен е важен силния колектив, а в него несъмнено ще се откроят и хора с подобни лидерски качества.

- Кой е най-добрият отбор в България в момента?

- Сигурно това е отборът, който е станал шампион. Щом са на първо място, значи са показали по-голямо постоянство от останалите и заслужено са на върха.

(Калоян Механджийски)

- Защо не ви се получава играта?

- Трудно е да се отговори на този въпрос. Може би ще се повторя, но ние в доста малко мачове играхме с един и същи състав. Което ще рече, че не сме играли едни и същи 11 човека, които да се сработят, да намерят точната вакса помежду си, за да може нещата да се получават по-лесно. Другото пак го казах, че много мачове се натрупват, а пък ние българите не сме свикнали на толкова сгъстен цикъл. И се получава малко като парадокс, защото хем искаме да играем в Европа, хем пък не сме свикнали с мачове четвъртък – неделя.

- Кои са незабравимите мачове за теб със синята фланелка?

- Много са. Първият, за който се сещам, е мачът с БАТЕ Борисов в Беларус, макар че не успяхме да се класираме в Шампионската лига. За мен лично това ми беше първият мач в евротурнирите, първи гол и като цяло бях доволен от моето представяне, но радостта ми бе помрачена от факта, че отпаднахме. Другият мач е победата срещу ЦСКА с 2:0, също така първият ми мач след тежката контузия. Има още много срещи, но нека не ги изброявам всичките. С екипа на Левски всеки един мач ми е любим и незабравим и аз ги играя с голямо удоволствие.

- Какво ти даваше сили да се върнеш на терена по време тези седем тежки месеца, в които се възстановяваше от тежката контузия?

- Първото нещо което мога да кажа, това е жена ми, която беше плътно до мен и ме подкрепяше във всеки един момент. Доста разговори сме имали с нея точно след контузията. Тя беше с мен и в Барселона. Подкрепяше ме, даваше ми сили, насърчаваше ме да не се предавам. Другото което е, ръководството на клуба в лицето на Георги Иванов ме подкрепяха във всеки един момент, съотборниците ми също, феновете най-вече, когато скандираха името ми на доста мачове. Аз съм млад и амбициозен, човек който иска да се доказва и да върви нагоре. Беше ми наистина доста тежко, но в такива моменти можеш да преброиш истинските си приятели. Аз ги преброих и се оказаха, че не са малко и това ми даде сили и увереност да продължа да работя. Трудих се доста усилено, по няколко часа на ден и се радвам, че се възстанових напълно и според мен доста бързо, като се има предвид че доста футболисти не могат да се възстановят от подобна травма, защото или прибързват или не са напълно готови. Така че аз съм щастлив, че до момента кракът не ме боли изобщо и се чувствам перфектно.