„Времето е в нас и ние сме във времето!“ Това гласят думите на патрона на спортен клуб Левски – Васил Иванов Кунчев – Левски.  И вече в течение на един век „синият“ клуб осъществява своето пътешествие. Точно на 24-и май преди сто години на спортната карта се появява един отбор, който преминава през хиляди превратности в годините, за да се превърне в един от най-обичаните клубове в България.

Часове ни разделят от отбелязването на столетната възраст на Левски. Една идея, превърнала се в реалност благодарение на група младежи, учещи във Втора мъжка гимназия (настоящото 22-о училище) и просъществувала заради, чистата, пламенна и истинска любов на онези, които вярват в нея.

Всичко започва от там - от могилката в близост до Националния дворец на културата, а това място и до днес е основен притегателен център за „синята общност“. От тази малка градинка започна да се пише историята на клуба, който успя да достигне достолепната възраст. А неговите основатели дали да шега, дали на сериозно, поставят основите на нещо наистина голямо.

В годините от уста на уста се носи историята за това как е избрано името на отбора, а всеизвестен факт е, че инициатор на това тимът да се зове Левски е Борис Василев – Боркиша. Идеята е ясна – да бъде продължена и уважена паметта на най-заслужилата личност в българската история, а в резултат на това, клубът приема като свои основни принципи всички идеите на Апостола. В пръв председател на тима се превръща Владимир Григориев, който заема поста до 1919-а година.

От този момент насетне, футболът в България, макар и скромен и недостигнал развитието на Царя на спортовете в западноевропейските страни, придобива различни измерения. А Левски лека-полека навлиза все по-надълбоко в историята. Така след учредяването на Софийската спортна лига (1921-а година) „синият клуб“ се включва в нея, но в последствие напуска. Това води до промяна във формата, тъй като се основава и Софийски спортен съюз, в който Левски преминава да се състезава, а победителите от двете условно наречени първенства излъчват шампион след пряк сблъсък помежду си. След тези реформи Левски става първенец на Софийския спортен съюз, а това му гарантира мач със победителя в Софийската спортна лига – Славия. Двубоят е на 23-и септември 1923-а година. Левскарите се налагат с 3:2 и така завоюват отличието, което последователно печелят и през 1924-а и 1925-а година, а след това и през 1929-а и 1933-а година.

„Сините“ оставят името си и в Държавното първенство, което не успява да пожъне забележителен успех, заради серия организационни неуредици, както и в Купа Улпия Сердика.

Та до днес, когато тимът от „Георги Аспарухов“ може да се похвали с 26 титли, 26 Купи на България и три пъти носител на Суперкупата на страната.

Множество са били изпитанията пред Левски в годините до днес. Основан по време на Царска България, клубът преживява Първата и Втората световна война, успя да се съхрани по време на комунистическия режим в България, за да стигне до демокрацията, а след часове да преживее и стогодишния си юбилей. Най-съществени са обаче перипетиите за отбора по време на комунизма. Тимът е бил многократно забраняван, а феновете му са били подлагани на различни репресии. Не са малко съвременниците, споделящи с тъга, че Партията ги е набедявала за фашисти заради техните клубни пристрастия. Освен това, онези които са дръзвали да изкажат по-явно своята позиция често осъмвали в участъка. Но както става винаги, подобни събития отприщват още по-силна и неподвластна никому любов, която се предава година след година от феновете на техните наследници.

Магията на Левски завладява по особен начин привържениците и се вплита в живота им, а някои от тях с охота споделят, че Левски определя битуването им. Клубът намира начин винаги да се отплаща за всеотдайността на своите поддръжници, които неотлъчно стоят зад него – и във възходите, и в паденията. В годините Левски е предоставил не един повод за радост на феновете си, а в основата на това стоят, разбира се, изявите на футболисти.

Много са емблематичните имена, оставили диря за вековния период. За сто години тимът от Герена заслужено е дал поле за изява на неедин талантлив играч, а в последствие тези футболисти намират завинаги място в сърцата на феновете. Няма как да не се спомене името на вечната емблема Георги Аспарухов – Гунди, който си остава най-ярката легенда на Левски. Съдбата бе жестока към футболния гений, но със своята неподправена брилянтност, със своята вярност и отдаденост, и неподражаем футболен интелект нападателят си печели заслужено място – високо на пиедестала на фенската любов.

Павел Панов, Емил Спасов, Наско Сираков, Борислав Михайлов, Божидар Искренов, Георги Иванов – Гонзо и още много, много други. Това са само част от заслужилите играчи, отдали себе си на идеята Левски. Надарени с качества, но и с голямо мъжество, те си печелят правото имената им да останат завинаги гравирани със златни букви в историята на състава от „Георги Аспарухов“.

Но за да оставят такъв солиден и неизбледняващ с времето отпечатък, тези футболисти са извървели дълъг път на доказване, който задължително минава и през територията на Вечното дерби с ЦСКА.

Съперничеството между „сини“ и „червени“ се заражда след основаването на отбора на Българската армия ЦСКА през 1948-а година, който в един не много успешен период за Левски – от 1953-а година до 1965-а година – излиза на преден план. А в годините до днес историята на Левски помни много грандиозни „сини триумфи“. Балансът на левскарите в родната класика е повече от положителен, а за статистика остават резултати като 7:2, 7:1, 6:3, 5:0, 4:0, 4:1…

Големият мач на България е натоварен с особен заряд. Крие много напрежение и нетипична тръпка у себе си. Това го прави различен от всички останали двубои. И въпреки че първото голямо съревнование на Левски е със софийския Славия, битката с ЦСКА набързо измества старата столична класика, а едни от най-разтърсващите моменти в историята на тима от Герена са свързани именно с дербито.

Скандалите не подминават родния супердуел, а напротив, не са редки случаите, в които го съпътстват. Така става и през 1985-а година, когато след финала за Купата на България двата състава биват разформировани, а Левски се сдобива с ново име – Витоша. Всичко става заради някои грозни сблъсъци по терена между играчите на двата състава, провокирани от някои реферски отсъждания, както и заради случилото се в тунела на Националния стадион „Васил Левски“. Събитията от там обаче се пазят в тайна и до днес. ЦСКА също се сдобива с ново име – Средец, а санкции има и за участниците в грозните сцени. Емил Велев, Емил Спасов, Пламен Николов, Борислав Михайлов, както и Христов Стоичков биват наказани с лишаване от състезателни права до живот. Наско Сираков пък е санкциониран за година. ЦК на БКП подхожда безмилостно, а в последствие суровите наказания биват отменени, а името на Левски, и това на ЦСКА, биват възстановени през ноември 1989-а година.

Това обаче далеч не е единственият случай, в който Левски търпи смяна на името си. В края на 60-те години на 20-и век Левски попада под прицела на поредните реформи, наложени от властта. През 1969-а година „сините“ трябва да се обединят със софийските Спартак и Спортист, а името на клуба е изменено на Левски-Спартак.

Гореизброените моменти обаче не успяват нито за миг на разколебаят идеята, която е вплетена в основите на Левски. И така тя просъществува до днес, за да продължи да изпълва стадионите и да обединява феновете. Примерите в тази насока са много – от най-ранните години на клуба, през сезон 2005/06, когато Левски стигна четвъртфинал в турнира за Купата на УЕФА, та през груповата фаза на Шампионската лига през следващия сезон и до сега, до тази вечер, когато се очаква юбилейният мач с Лацио.

Срещата с „римските орли“, както и самите празненства по случай 100-годишнината, бяха изцяло организирани от феновете. Благодарение на тях през идните 12 месеца непрекъснато ще се усеща духът на отминалите 100 години. Именно поради тази причина и левскарите ще играят с специфични екипи през идния юбилеен сезон. Освен традиционните „сини“ фланелки и гащета, играчите от „Георги Аспарухов“ ще носят и реплика на първия екип на тима – „жълто-червена“ фланелка и „сини“ гащета.

А тези действия на привържениците на Левски са най-достойният израз на любовта им към клуба. Въпреки тежкия сезон, който изпрати отборът, въпреки незавидните резултати и многото перипетии, феновете осъзнаха, че малцина са избраните да станат свидетели на подобно събитие. Те загърбиха огорчението, дори обидата, от слабото представяне на техните любимци, за да приветстват подобаващо стогодишния си юбилей, защото „времето е в тях и те са във времето“.