Есенното класиране в „А“ група е ясно, а на неговата база можем да направим изводи и за онова, което ни очаква през пролетта. Отборите в елита се обособиха в три групи, които ще имат различни цели. Но кръстосването на интересите между по-силните и по-слабите обещава оспорвани мачове през втория полусезон.

Първата каста е тази на борещите се за титлата. Би било много изненадващо, ако някой друг извън Лудогорец или Левски, спечели титлата. Не заради разликата в класата с преследвачите им, защото, ако я има, тя е микроскопична, а заради аванса им от 8-9 точки. Ако се беше откъснал само един с такава разлика, щяхме да бъдем по-предпазливи, но при два отбора, все един от тях ще се възползва от тази бонификация.

Втората каста е тази на борещите се за зона „Европа“. Два измежду Литекс, ЦСКА, Ботев Пд и Черноморец най-вероятно ще заемат третото и четвъртото място в крайното класиране. Разбира се, има вариант четвъртият да „изгори“ за Европа, за сметка на някой друг отдолу, който успее да спечели купата.

Локомотив Пд в началото гравитираше към долната половина на таблицата, но после дръпна нагоре и сега се оказва май единственият тим в златната среда. Това обаче е добре за интригата, защото от осмо място надолу всички потенциално могат да заемат някоя от четирите последни позиции в класирането, изпращащи в „Б“ група.

Това е третата каста. Да, не звучи логично на прага на 100-годишния си юбилей Славия да е по-близо до битката за оставане в елита, отколкото до тази за челната четворка. Не звучи логично и отбори с възможности за България като Черно море и Берое също да са на този хал. Но поне на този етап цифрите говорят това, а напролет ще видим. А като погледнем и присъствието на друг традиционен отбор Локомотив Сф под есенната черта, то трябва да заключим, че ни очаква много интересна борба в тази зона. При това с доста неизвестни.

Това означава и друго – битката ще е за всяка точка, малко ще са срещите, в които фаворитите от горната половина ще минават като на парад.