Няколко години Локо Сф се мъчи. Беше на път да изпадне в предните два сезона, спаси се по чудо, особено миналия. И този тръгна зле. А както знаем, стомната обикновено се чупи на третия път.

Но дойде Стефан Генов. Бавно и полека Локо Сф помръдна. Първо взе да показва признаци на живот, после придоби хъс и накрая самочувствие. Сега е осми в класирането и продължава да декларира намерения да попадне в първата седмица. Трудно ще бъде, но не е невъзможно.

Оказа се сякаш, че треньорският модел за Локо Сф трябва да носи малкото име Стефан. Преди беше Стефан Грозданов, сега е Стефан Генов. Специалистите имат подобен натюрел и като личности, и като треньори. Спокойни, балансирани, рутинирани. Внасят елемента „сигурност“ в съблекалнята. Но същевременно са взискателни и мотивиращи.

При Грозданов Локомотив постигна много, за Генов все още е рано да се каже, тъй като засега целите пред отбора са други. Първата седмица, по-нататък сигурно отново ще дойде и Европа на дневен ред, ако всичко върви добре.

А и селекцията в движение в Локо Сф се оказа по-скоро успешна, колкото и рисков да е този процес по никое време. Остава да се привлече таран-голаджия, защото Маркиньос може и да тегли отбора напред, може да е вкарал 10 гола, но е добре топреализаторът на един отбор все пак да с номер 9 на гърба.

Прилики между двамата Стефановци на треньорския пост в Локо Сф има, времето ще покаже най-добре доколко се припокриват. Истината обаче е, че след период от 3 години, надеждата отново се появи в „Надежда“.