Футболен треньор е странна професия. Изглежда много приятно, но очевидно е и доста стресиращо занимание. В последните години, треньорите често изпадат в комични ситуации. Уважението от страна на техните шефове е сведено до минимум.
Последните седмици най-модерно е уволнението на Стойчо Младенов. Има колеги, които са по-навътре в нещата, дали специалистът е трябвало да бъде сменен по-рано, дали въобще е наложително да му се клати стола. Факт е, че не можем да говорим за никаква етика и уважение. Треньорите в България са като носни кърпички. Най-редовно отиват в кофата за боклук, с причина или без.
Явно е, че в ЦСКА интригите са много тежки. Други ще сравняват Йешич и Младенов, но е очевидно, че в цялата работа има нещо нечисто и подмолно. Треньорът на „червените“ можеше да бъде сменен доста пъти през последната година, но явно трябва да се плати солено.
Това въобще не е първият подобен случай в родния футбол. Треньорите не получават сериозен кредит на доверие. Емблематичен е куриозът с Велислав Вуцов в Левски. Батков го уволни след два мача начело на „сините“. Показно мина през терена и му откъсна главата. Такива жестоки решения, колкото искате. Веселба голяма.
Разбира се, треньорите не са най-невинните същества във футболния ни живот. Те също се поставят в тази ситуация. Не са един и два случаите, в които дадени специалисти работят без лиценз и ползват тапията на свой колега, който го играе „чучело“. Недоверието между футболните, наставници и техните шефове доведоха нещата до един страшен парадокс. На масата на преговорите вече най-често се говори за едно нещо. Приказва се за неустойката. Тя е издигната в култ от доста родни треньори. Те гледат задължително да си вържат гащите, защото знаят, че от първия ден някой ще рови, ръчка и пречи, за да се провалят. Това от друга страна води до още един проблем. Най-мнителните хора в спорта са треньорите. Във футбола положението е страшно. Страхуват се да не изтече „ценна“ информация, да няма предател в съблекалнята. Акълът им е ангажиран с всичко, а така не остава време да мислят за тактика, физическа подготовка и прочие. Българският треньор най-често се плаши от сянката си.
В големите футболни страни нещата не стоят по този начин. Иначе Берлускони отдавна да е натирил Алегри. Причини за това, колкото искате. Хубаво, ама бившият премиер на Италия знае, че е продал най-добрите му футболисти през лятото, а сега продължава в същия дух. Няма очи да го изпъди от Милано.
Арсенал от много години не е подушвал трофей, но Венгер си носи смешното, дълго спортно яке и ще си остарее на тази пейка. Човекът се е доказал преди години, а не е за подценяване фактът, че клубът построй огромен и хубав стадион, който лапна доста средства.
В България обаче треньорите не биват уважавани. Един приятел, който е истински футболен фен, твърди, че този пост е най-важният в даден клуб. Най-вероятно е точно така, но не и тук. При нас треньорите, кучета ги яли.
