След само четири кръга в А група и неуспешно участие в европейските клубни турнири паднаха няколко треньорски глави, а още няколко са на дръвника и чакат гилотината да се спусне върху тях. Кой кой е и какво показва на старта на родния шампионат?

Ферарио Спасов – Безспорно в момента той е Ферари-то на А група. Играта и резултатите на водения от него тим на Монтана просто показват, че на този етап Спасов е номер 1 в елита. Тактика, подготовка, избор на състав – всичко се получава и не случайно Монтана трупа точки.

Петър Хубчев – Берое играе с променлив успех, но при всички положения Хубчев е изградил отбор, който би трябвало да защити солидните си амбиции в първенството. Негативното в случая е, че липсва постоянство, което в един момент ще се окаже проблем.

Иван Колев – Определено Славия показва по-добро лице от това, което демонстрираше в последните години. Тихо и полека Иван Колев успя да създаде отбор, който този сезон би трябвало да бъде сериозен препъникамък за тимовете с високи амбиции. Нищо не пречи и „белите“ да се намесят в борбата за челно класиране. Само трябва още малко самочувствие.

Стойчо Стоев – Учудващо е, че за 4 кръга Стоев два пъти бе гонен от скамейката. Това показва само едно – треньорът е изнервен и сигурно има защо. Той е поставен в неприятната позиция да работи със силно ограничен състав от млади и малко футболисти, което му връзва ръцете. Стоев по принцип е доста спокоен човек и това е основно оръжие в клуб с амбициите на Левски. За спокойна работа няма място за истерии и треньорът трябва да го разбере. Стойчо Стоев трябва да остане себе си, за да успее в Левски

Никола Спасов – От Черно море май се очакваше доста повече. След Купата на България и чудесния първи мач срещу Динамо Минск ситуацията при „Морето“ изглеждаше доста оптимистична. Последваха обаче слаби мачове, които разклатиха отбора. Никола Спасов доказа, че неговото място е на „Тича“, но има повече несвършена, отколкото свършена работа.

Ермин Шиляк – Приех словенецът с голяма доза недоверие. Всъщност е много рано да се правят някакви изводи за класата на този треньор. Той все пак в два мача се изправи срещу последния и предпоследния в класирането. Ботев взе 4 точки, което е напълно нормално. Шиляк е загадка и тепърва ще оценяваме качествата му.

Христо Колев – Нещата в Локомотив Пд не са добре. Липсват резултати, а когато това се случва главен виновник е треньора. „Черно-белите“ разполагат със силна група от опитни футболисти и понякога остава впечатлението, че решенията на Колев не са само и единствено негови.

Неделчо Матушев – След поредната загуба на Пирин главата му е на дръвника. „Орлетата“ са на опашката на А група, въпреки че не направиха лоши мачове до момента. Явно нещата в Благоевград не сработват, а Матушев е твърде вероятно да е следващия, чието място ще изстине.

Лауренциу Регекампф – Твърде е рано, за да го оценяваме. Регекампф обаче идва в България с добра визитка и сигурни амбиции за титлата. Тепърва ще разберем до колко правилен бе ходът със смяната на Петрович с румънеца.

Бруно Рибейро – По каква работа още е в Лудогорец? Шампионите се върнаха в първи клас – няма отбор, няма игра, няма почти нищо. Лудогорец разчита на някои индивидуални проблясъци на Марселиньо, Мисиджан или някой друг, за да вкара гол. Отборът играе катастрофално, а доста от футболистите все още живеят с Шампионската лига и високото самочувствие. За близо 2 месеца в Разград Рибейро не показа с нищо, че заслужава да е в Лудогорец. Поне да беше казал на Сисиньо, когото Балджийски направи за смях, че в този отбор високите центрирания са по-скоро рядкост, отколкото традиционен начин на игра. Лудогорец сигурно ще побеждава в А група и с Рибейро, но е много съмнително, че португалецът ще направи отбор за големи мачове.

Едно е ясно – да си треньор в А група е трудно и поста не е никак сигурно работно място, но пък някой може да има късмет, да отиде в чужбина и да направи чудеса – пример от последната година Мъри Стоилов и Ясен Петров.