Без да искат и без да осъзнават иронията, от екипажа на самолета, който превози ЦСКА до Молдова, посрещнаха футболистите на влизане за връщане с по една бутилка студена минерална вода. Да преглътнат! Горчивият хап, който поднесоха на своите фенове и който след резила с Мура преди две лета вече се превръща в хроничен. Всъщност ще опитам да изляза от рамките на двубоите със Зимбру, поставили в поза партер ЦСКА. Ясно е, че особено в навечерието на Вечното дерби, синята футболна част на България със затаен дъх чакаше подобен молдовски подарък, за да навакса малко бъзици на тема евротурнири. Разликата в издънките между двата тима все още е фрапантно голяма, но онази вече в Кишинеу, червените доказаха едно нещо – този отбор обезсмисля цялото си съществуване в този му вид! Оттук насетне е абсолютно все едно дали ЦСКА ще завърши на второ или на шесто място в крайното класиране на А група. От този четвъртък вече е ясно, че при невъзможността да се атакува шампионската титла, при все още безспорната разградска хегемония, е нелепо да се драматизира, което и да е място. Разбира се, поне да е в първата шестица, то другото вече ще бъде равностойно на разпад.

Цяла пролет Стойчо Младенов стабилизираше онзи отбор, който през есента успя да оцелее. Заздрави го. Разбра се, че ЦСКА може да се бори за позиция, даваща право на участие в Лига Европа. Това звучеше добре, още повече на фона на предишното празно лято, че и на по-предишното, свързано с краха срещу словенците. ЦСКА имаше нужда от своята европейска легитимация. Сезонът у нас привършваше, оказа се, че ЦСКА не само се завръща на европейската сцена, но го прави и с място в крайното класиране, позволяващо автоматичното прескачане на унизителния първи кръг. Чудесно, какво повече! Лудогорец си е шампион, ЦСКА направи отбор. Необходимо бе надграждане, което да доведе до поне две елиминации в турнира и все по-голяма конкуренция и отпор на шампионите. Вместо това, от Армията си тръгнаха над дузина играчи. От тях 7-8 титуляри. Двама пък се контузиха. Други двама се отказаха от футбола. И се почна наново. Бяха привлечени същото количество футболисти, за които съвсем естествено се знаеше, че няма как да се сработят за седмица-две. Стигна се до комичната ситуация, след мача в Ловеч Галчев да си признава чистосърдечно, че не знае името на един от съотборниците си, влязъл като резерва. Ако мислите, че и феновете го знаят – заблуждавате се. И след тотално неадекватната игра в Кишинеу, скованото поведение, липсата на идеи, на свежест, на каквато и да е комбинативност, бързо се стигна до този печален извод. За какво да се гони на всяка цена по-предно класиране и ново участие в Лига Европа, след като следващата година по същото време ЦСКА ще има 70-80 % различен игрови състав, от този на терена в Кишинеу? Подобен зор е лишен от всякакъв смисъл и по-добре да си го кажем още в началото, да не се правят драми наново, като му дойде времето. Да се класираш и да изиграеш мач само с един съперник в толкова ранна фаза е противопоказно с всякаква футболна философия, също така е икономически необосновано. За тези пусти евротурнири се предприема мащабна селекция, съчетана с приятен лагер в чужбина, който също струва немалко пари. Възвращаемостта от мача със Зимбру е нула. Пет хиляди зрители на първата среща, пет бона от тв-права я се вземат, я не! Но от другата страна, на листа със сметката, със счьота, ако искаме да бъдем пост-съветско актуални, стоят едни нови договори, едни заплати, ум да ти зайде. И почему? Чисто спортно-технически, ако голяма част от тези играчи пък вземат, че по една или друга причина се задържат по-дълго в Борисовата градина, тогава става съвсем трагично. Но те няма да се задържат все пак. Те ще разтрогнат по взаимно съгласие, по вина на клуба, ще избягат или най-съмнителното, поради липсата на качества – ще бъдат продадени!

Защо си тръгна Бадема? Къде са Менди и Косоко? Защо не бяха задържани? Защо не играе Неманя? Вземането на Райс с едничката цел да бъде продаден е чист и гол бизнес, не е футбол. С тези играчи гаранция ЦСКА поне щеше да бие Зимбру, може би и следващия си съперник. Нямаше да е толкова грозно, толкова тъпо, да де отстранят молдовци с таван на заплатите в отбора 3 000 долара и дошли до София с рейс! Никой от 11-те на терена в Кишинеу в червен екип не взима 3000 долара заплата! Това би било обидно за тях. Те взимат много повече. Защо в ЦСКА се тупат в гърдите с тавана си от 15 бона? Направете го 5! Цената за ритане на топка в А група и всякакво класиране след първото не е по 15 бона на калпак, а много по-ниска. Защо има някакви играчи, които още нямали картотека за Европа. Хърватин, немец друг един, или май украинец бил. Ама кой ги знае, за къде и кога ще се картотекират. Има май и един друг юнак, бразилец, дето също се чака нещо за него. Сериозно ли смятате, че нормалният фен е способен да запомни всички тези имена, които през зимата или най-късно другото лято ще си тръгнат? Намерете ми по-силна дума от „абсурд”, за да я използвам тук! Каква е тази концепция, политика на клуба – Томов, Тодоров, другите нови акционери, какво се случва? Така отпадането от Зимбру не е сензация, то е просто логично следствие на всичко, което се случва в клуба. А на хиените, дебнещи подло и чакащи пак да наръфат Стойчо Младенов – още веднъж и още веднъж до втръсване ще повторя: при всеки друг треньор, ЦСКА ще прави за дълги години компания на Славия и Локо Сф. И като класиране и като посещаемост. Докато се катурне съвсем! И знам, че рано или късно мерака им да видят отбора начело с друг наставник ще се осъществи, но малко след това, ще осъзнаят какъв зловещ експеримент ще се получи. Хиената е лошо животно, то дебне жертвата до момент, когато тя е съвсем омаломощена. Когато ЦСКА бие, когато върви, хиената е в сянка, крие се. Но сега Стойчо и отборът пуснаха сякаш хиените от клетката. Там, където те стояха цяла година затворени. Сега им е паднало, давайте!

Мачът с Левски ли? Вече без никакво значение. Срамът в Молдова бе толкова силен, че ще държи до неделя, че и много след това. Победата не би доставила пълна радост на феновете. Ако пък не се получи дори това, то просто ще бъде продължение на черната седмица за ЦСКА, пък и е ясно, че все някога на победната серия срещу вечния съперник ще бъде сложен край. За целия предстоящ сезон, на ЦСКА вече се нагледахме. В двата мача срещу Зимбру!