Съвместна публикация на Gong.bg и "7 дни спорт"
Зафето най-сетне би начело на ЦСКА. Да, най-сетне, тъй като първа победа в серия от три мача за червения гранд си е достатъчно невероятно и търпеливо изчакване. Всъщност, познавайки добре психологията на армейския фен, както и на ръководителите на този тим в последното десетилетие, това че Адалберт Зафиров остана на поста си след безумно слабите като представяне и резултати игри срещу Берое и Монтана, е грамаден подвиг. Той почти е съизмерим с това да отпаднеш от Беверен за евротурнирите, и въпреки това да останеш начело. Във вечния съперник винаги са приемали далеч по-спокойно катаклизмите. С изключение на онази бодра крачка през терена на Герена, довела до скоропостижното отрязване на Главата с руси къдрици, останалите треньорски рокади в Левски почти неизменно протичат бавно, с натрупване на напрежение и обществен натиск. Случай, като този последния с Йоан Андоне, изобщо не съществува. Играеш мач, вечно дерби, много си слаб и завършваш 0:0. На другия ден малко „ох, ах, ама как така....”, повяват се две-три коментарчета и общо взето деня си отминава. А на другата сутрин просто нямаш треньор. Той си е тръгнал. Или са го тръгнали. Няма никакво значение. Треньорските промени в Борисовата градина са по-чести и от сополите на хремаво хлапе.
Поради тази причина направо не е за вярване, че Зафиров в събота бе наставник на ЦСКА при гостуването в Сливен. Отпадане от турнира за купата и резил срещу монтанчани – еха, та това си плаче за една рокадка. Явно обаче босовете на червените в момента наистина не разполагат с нов вариант, а и след все по-рисковите шансове ЦСКА да бъде в Европа на есен, то малцина са тези, които биха си събули уютните и топли обувчици, след това и чорапките, и да нагазят жеравата. Е, все пак са измисли някаква щуротия – с вклиняването на Димитър Пенев в щаба. Едно е ясно – едва ли до края на настоящето първенство ще стане ясно, каква точно е длъжността и работната характеристика на Пената. Той е ясно, че няма как да ни го обясни. Онзи ден на ст. „Хаджи Димитър” тръгна нещо да казва, ама бързо премина на друга тема, после на трета. Случвало ли ви се е, съвсем случайно, без да искате, да седнете върху дистанционно управление? И задните ви части да започнат меко да натискат копчетата за каналите. Гледате нещо по телевизията, опа, изведнъж се щраква някакъв друг канал, после друг, звука изчезва, тръгва и така, докато не измъкнете дистанционното изпод задника си и не коригирате нещата. Нещо подобно представлява и позицията на чичо Митко. Нещо подобно опита да ни обясни и самият той. Защото именно това, пред съблекалните, след мача Сливен – ЦСКА, си е най-правдивото и точно изказване и определение на ситуацията. А не онова в интервютата, било то за официалния сайт на клуба или за друга печатна медия. Тия там, аре моля, да знаем как точно се пишат. Чичо Митко, на какви яйца пак те насадиха? Зафето също не даде смислен отговор на въпросите „Кой какъв е в щаба? Кой реално реди състава и прави разборите?” Той пък е в най-куцата ситуация. Шефовете на ЦСКА също не обясниха формата на присъствие на легендарния треньор. На официалната страница просто пише, че Димитър Пенев вече е част от треньорския щаб на армейците. Ама каква част? Предна, задна, външна, вътрешна? Ами, то и физиотерапевтът е част от този щаб. Пената на него ли ще помага, на играчите ли, или като голям бранител от 60-те и 70-те години, ще работи предимно със защитниците в ЦСКА? Хм, то пък и Зафиров беше бранител – и тук ще има конфликт на интереси. Както и да, едно е сигурно. Ако червените успеят да хванат влака за Европа, овациите ще са за чичо Митко. Ако ли не – Зафето го отнася и кой откъдето е. Това е, човек не може да се бори със съдбата си. Пред по-големия син на Иван Зафиров е дошъл моментът за най-сериозния тест. В живота един тест за бременност обикновено има важни последици. Адалберт трябва да направи своя тест за временност. Няма нужда да ходи до тоалетната за целта, трябва да бъде на терена. Но трябва да знае, че този тест може и да е еднократен. Дали ще остане във времето? Зависи, въпреки изключително тежката ситуация в момента, третото място никога не е било спасителен пояс за треньорите на ЦСКА. Ако Зафиров пали свещи и някакво чудо свише направи така, че Литекс и Локо Сф да се дънят като за световно до края, то той е длъжен поне да изпълни своята част от евентуалния подарък на съдбата. И докато тестовете за бременност са с чертички, то тези за временност в ЦСКА са с цифрички. 3, 2, 1 – трябва да добуташ до единицата, тя трябва да се оцвети в червен цвят. И докато едни печелят бебе в корема за девет месеца, настоящият треньор има шанс да спечели нов мандат – поне за девет месеца, колкото трае едно футболно първенство. Зафиров няма грам опит. Шестте мача при чичо Андо едва ли са голяма школа. Но след като остана треньор след Берое и Монтана, то пък може и да е роден под щастлива звезда. Не онази, която му влезе в щаба. И да спечели от факта, че ЦСКА в момента просто е уморен. Дори и за нови треньорски промени.
Коментирай