Батк-off, Христол-off, Гальо – вън! Това са най-меките послания на феновете към футболните президенти у нас. Другите им „нежности“ не са за пред хората. Ботев, Левски, Локо Пд, преди време и ЦСКА. Най-популярните сред запалянковците в България футболни клубове периодично са обхващани от подобни брожения, при които собствениците стават обект на народната „любов“ към тях.

Не вървят ли нещата и хоп – президентите са виновни. И колко от тях не могат дори на стадиона да ходят, за да гледат собствения си отбор. Фенските реакции са разбираеми. Хората от трибуните искат само едно – любимият им тим да играе добре и да печели победи. И когато това не става, те реагират.

ОК, те имат право, но само донякъде, ако помислим добре. Защото нашите клубове не са устроени като Реал Мадрид или Барселона, където феновете внасят своята финансова лепта в клуба, за да бъдат негови членове. И самите те да избират президентите си.

Честно казано, понякога ми става жал за босовете на родните ни клубове. Те дават парите си, блъскат си главите да решават различни казуси, изживяват неудачите и накрая за благодарност ги псуват. Вярно е, има и друга страна на медала и това са титлите, купите, успехите, имиджът. Но някак си това се приема като нещо задължително. Затова и трудно ще чуете някой да скандира „То-оодор Бат-ков!“, примерно. Имената на собствениците на клубове се споменават само в комбинация с техните роднини.

Да ги продават, като не им отърва, биха контрирали тук феновете. Лошото е, че и това не е лесна работа. Понякога клуб не може да бъде дори харизан безплатно. Защото колко са баламите, дето искат да си сложат таралеж в гащите...