Един се оправдава с играчите, другия с публиката – все някой виновен, пък и всички сме виновни, само шефовете не били виновни. Ей, такива ги слушахме от водачите на ЦСКА след мизерната продукция в Бургас.

Вероятно по-малко пъти съм се обяснявал в любов на жена ми, отколкото тази зима да повтаряме като мантра: това там, дето съществува на „Армията” с Пената и Дуци просто не става! То не работи и никога няма да сработи! Ама наистина за последно го казвам: ако това с треньорските дуети работи в световен аспект, то всеки втори клуб оттатък Калотина ще е приложил подобен модел. Ако и сега не се вземат някакви спешни, шокови мерки, то ЦСКА може сериозно да се наиграе. Само не и в евротурнирите догодина.

Решението е едно – ново име! Макар и твърде, твърде, ама твърде много закъсняло да е това решение. То трябваше да стане след смяната на Радуканов или най-късно след края на есенния дял. ЦСКА разполага с играчи – видя се, че и конкуренцията няма кой знае какви Пелета. Но не разполага със здрава, ясна и конкретна цел откъм треньорската скамейка.

Всъщност решението на този етап е наистина само едно – и неговото име е Стойчо Младенов! Да влиза на арената за трети път. С едно условие – този път ще бъде много по-различен. И вероятно най-трудния за него. Но ЦСКА в момента, на границата между неделя и понеделник не разполага с каквато и да е алтернатива, освен Младенов. Лимита за експерименти се изчерпа. Босовете на „червените” поне имат правото на още един опит. Последният!