Внезапната кончина на футболната ни легенда Георги Славков остави потресени много от неговите приятели, съотборници и бивши треньори.
“Много ми е трудно да говоря. Току-що научих за това. Каквото и да кажа, че бъде малко за Жоро, Бог да го прости! С него са свързани едни от най-големите успехи на пловдивския футбол, на Тракия”, сподели друга икона – Динко Дерменджиев-Чико пред blitz.bg. "В продължение на доста години бях треньор на Славков, работихме заедно. Отлетях с него за Париж, където получи “Златната обувка”. Звездният миг му беше там (Вълнува се). Под прожекторите в прочутото вариете "Лидо" - една от перлите на още по-прочутия булевард "Шанз-Елизе" в Париж, Жоро получи "Златната обувка" на "Франс футбол" като №1 на Европа за 1981 г. Невероятен футболист. Изключителен талант, първи отличник в Спортното училище. Уникален футболист. Като човек беше прибран, тих, не много язвителен и показен. Изключителен талант. Всичко имаше за голям футбол. Играеше отлично и с двата крака, притежаваше страхотна техника, хъс, разбиране за играта.”
Костадин Янчев, халф на ЦСКА и националния отбор:
Дано да не е вярно. Сигурен ли сте в това, което ми казвате? Тежко ми е. Не искам да повярвам, че го няма. С Жоро са свързани едни от най-приятните спомени в живота ми. Не мога да говоря повече, извинете ме...
Димитър Вичев, вратар на “Тракия”:
Покрусен съм от тази трагична вест. Даже днес минах оттам, където е починал броени минути след инцидента. На светофара до Търговската гимназия видяхме двама полицаи да стоят до полицейска лента. С мен беше внукът ми. Каза ми: “Ей, сигурно пак са заложили бомба”. За съжаление то се оказа друго...Само добро мога да кажа за Славков. Страхотен футболист и добър приятел. Съкрушени сме всички. С Митко Младенов и Марин Бакалов даже в момента си говорим... и плачем. Не можем още да повярваме, че това е истина.
Марин Бакалов, рекордьор по участия и мачове в А група:
Голяма загуба. Загубих един приятел и голям футболист. Икона на “Ботев” и българския футбол. През 1980 г. , когато дойдох, “Ботев” беше Славков. Публиката идваше заради него на стадиона. Достоен българин.
Веселин Балевски, бивш национал, защитник на Локо (Пд) и Левски:
Познавам Гошо Славков още от средата на 70-те години на миналия век. Беше футболист на Кричим, когато дойде в спортния интернат в Пловдив. Изключително голяма дарба имаше. Много техничен, сърцат играч. Перфектен и с двата крака. Изключителни фаулове биеше. Водехме паметни дуели на терена с него. Аз бях защитник на Локомотив (Пд), а той голмайстор на Тракия. После се засякохме и в юношеския национален отбор. През 1976 г. заедно спечелихме турнира “Дружба”, в който участваха отбори от всичките социалистически държави. Гошо беше нашият лидер и най-добър играч. С най-големи заслуги беше за титлата. После по ирония на съдбата отново играехме един срещу друг в Левски и ЦСКА. Труден беше за опазване. Притежаваше невероятна спортна злоба. Гореше на терена. Въпреки, че бяхме от двете страни на “барикадата” винаги сме запазвали добрите си отношения. Бяхме приятели преди всичко.
Добави ни в предпочитани източници в Google
