Внезапната кончина на футболната ни легенда Георги Славков остави потресени много от неговите приятели, съотборници и бивши треньори.

“Много ми е трудно да говоря. Току-що научих за това. Каквото и да кажа, че бъде малко за Жоро, Бог да го прости! С него са свързани едни от най-големите успехи на пловдивския футбол, на Тракия”, сподели друга икона – Динко Дерменджиев-Чико пред blitz.bg. "В продължение на доста години бях треньор на Славков, работихме заедно. Отлетях с него за Париж, където получи “Златната обувка”. Звездният миг му беше там (Вълнува се). Под прожекторите в прочутото вариете "Лидо" - една от перлите на още по-прочутия булевард "Шанз-Елизе" в Париж, Жоро получи "Златната обувка" на "Франс футбол" като №1 на Европа за 1981 г. Невероятен футболист. Изключителен талант, първи отличник в Спортното училище. Уникален футболист. Като човек беше прибран, тих, не много язвителен и показен. Изключителен талант. Всичко имаше за голям футбол. Играеше отлично и с двата крака, притежаваше страхотна техника, хъс, разбиране за играта.”

Костадин Янчев, халф на ЦСКА и националния отбор:
Дано да не е вярно. Сигурен ли сте в това, което ми казвате? Тежко ми е. Не искам да повярвам, че го няма. С Жоро са свързани едни от най-приятните спомени в живота ми. Не мога да говоря повече, извинете ме...

Димитър Вичев, вратар на “Тракия”:
Покрусен съм от тази трагична вест. Даже днес минах оттам, където е починал броени минути след инцидента. На светофара до Търговската гимназия видяхме двама полицаи да стоят до полицейска лента. С мен беше внукът ми. Каза ми: “Ей, сигурно пак са заложили бомба”. За съжаление то се оказа друго...Само добро мога да кажа за Славков. Страхотен футболист и добър приятел. Съкрушени сме всички. С Митко Младенов и Марин Бакалов даже в момента си говорим... и плачем. Не можем още да повярваме, че това е истина.

Марин Бакалов, рекордьор по участия и мачове в А група:
 Голяма загуба. Загубих един приятел и голям футболист. Икона на “Ботев” и българския футбол. През 1980 г. , когато дойдох, “Ботев” беше Славков. Публиката идваше заради него на стадиона. Достоен българин. 
Веселин Балевски, бивш национал, защитник на Локо (Пд) и Левски:
Познавам Гошо Славков още от средата на 70-те години на миналия век. Беше футболист на Кричим, когато дойде в спортния интернат в Пловдив. Изключително голяма дарба имаше. Много техничен, сърцат играч. Перфектен и с двата крака. Изключителни фаулове биеше. Водехме паметни дуели на терена с него. Аз бях защитник на Локомотив (Пд), а той голмайстор на Тракия. После се засякохме и в юношеския национален отбор. През 1976 г. заедно спечелихме турнира “Дружба”, в който участваха отбори от всичките социалистически държави. Гошо беше нашият лидер и най-добър играч. С най-големи заслуги беше за титлата. После по ирония на съдбата отново играехме един срещу друг в Левски и ЦСКА. Труден беше за опазване. Притежаваше невероятна спортна злоба. Гореше на терена. Въпреки, че бяхме от двете страни на “барикадата” винаги сме запазвали добрите си отношения. Бяхме приятели преди всичко.