Пет гола в пет мача. Цифром и словом толкова попадения бяха реализирани в 6-ия кръг на „А“ група. Средно по един гол на мач. И един от тях е автогол.

И това не е изключение. В изминалите 6 кръга само в един резултатността надхвърли 10 гола – цели 21 във втория кръг. Но това е изключението от правилото. В останалите резултатността варира между 5 и 9 точни стрелби в целта. Тоест, не достига и до два гола средно на мач.

Къде е проблемът, къде са нападателите? Почти няма качество, това е истината. „Деветките“ са принципно най-скъпите футболисти, а нашите клубове са бедни. Понякога чакат до последно с надеждата да намерят някого и накрая дори приспособяват други, като не открият типичния таран. Или ако намерят някой нелош чужденец, то е със странен характер като Мапуку. Няма пари, няма и класа в атака.

Затова когато дойде среднодобър нападател, според европейския стандарт, веднага изпъква. Като Клаудиу Кешеру, например. Румънецът от Лудогорец вкара два от петте гола в кръга, поне единият, а защо не и двата, си беше класно изпълнение на голаджия.

На треньорите е по-лесно да научат своите отбори да действат в защита. Да рушат, вместо да градят – това по-добре се удава на нашего брата, българския футболист. А и когато срещу себе си имаш слаб опонент в офанзивен план, става още по-лесно за отбраната.

В атака няма ефективност. Ама дотолкова българските отбори нямат качество в нападение, та нападателите им пропускат редовно и на празна врата. А след това те и треньорите им дружно се оплакват от липсата на шанс пред гола.

Не е до шанс, до майсторство е, повярвайте. Радвайте се поне на стабилните защити. Като няма риба и ракът е риба.