Старши-треньорът на Лудогорец Стойчо Стоев даде специално интервю за „Спортно шоу Гонг“ на „Дарик“ радио, в което сподели eмоциите си от току-що спечелената трета поред шампионска титла от отбора.

„Чувствам се удовлетворен. По принцип, като се погледне в глобален мащаб, доста препятствия преодоляхме. Доста нерви изразходвахме, нормално е. Удовлетворен съм, че постигнахме набелязаното. Определено отвън изглежда по-лесно. Самият факт, че мачовете намаляват като бройка, а имахме 5 точки аванс, но оставаха мачове и можеше да стане по-минимална разликата. Всяка една стъпка може да доведе до психологически срив. Имаше известно напрежение, но ние имаме футболисти с характер и качества и мисля, че съвсем заслужено сме на върха“, коментира Стоев.

„Не мога да кажа точно какви са допирните точки между мен и Лудогорец. Благодарение на Лудогорец, си създадох име в България и малко дори в Европа. Моето желание е да продължа на треньорския пост. Собственик и треньор сядат и започват да говорят. Така се практикува. Аз и сега правя селекцията и лагерите. Ангажирал съм се и догодина отборът да започне нормална подготовка. Нещата са малко по-комплицирани. И двете страни го искаме, но пък от друга страна не сме седнали още да говорим.“

„Един отбор трябва да се надгражда всяка година, ние тази година постигнахме нещо, но ако се уповаваме на него, догодина може да не се получи. Трябва да вземем състезатели, които да вдигнат нивото. Иска ми се след сполучливото представяне в Лига Европа, да продължим. Ще е чудесно ако е в Шампионска лига. Трлябва да се опитаме и да съумеем да вземем тези футболисти които искаме.“

„По принцип не е толкова лесно със селекцията, защото Бълтгария не е дестинация за класни футболисти и те искат да намерят място в по-класни първенства. На мен ми се иска да вземем доста класни футболисти, но няма начин. Търсим сега играчи, които търпят развитие. В Бразилия има куп футболисти и България е добра дестинация за тях.“

„За нас е по-приемливо да взимаме качествени български футболисти. При тях няма нужда от адаптация. Но все още е твърде рано да се каже. Ние сме изиграли над 60 мача и има някакво пресищане. Неминуемо е да се получи, мачовете са много. В някаква степен ти досаждат и лагери, и пътувания. Хубавото е, че се срещаме с по-сериозни отбори, но си омръзваме. Ще изиграем 64 мача, а ЦСКА и Литекс по 44, другите по 42. Над 20 мача повече. Много е. Не сме свикнали на такъв цикъл, нещо ново е за нас. Емоцията ни държеше под пара и след като отпаднахме от Лига Европа, се получи лек спад, но това беше предвидимо от мен. Неминуемо беше, даже имах повече опасения. Радващо е, че до някакви минимални граници успяхме да го спрем.“

„Наистина, ще има доста промени в състава в оставащите шампионатни срещи, имам 11 футболисти, които висят с картони и предстои мач с Ботев – финал за Купата. Ще има промени в мачовете с Левски и с Черно море. Повече ще чакаме последния сигнал в последния кръг, за да изпитаме удоволствието от шампионската титла. Ще дам възможност за участие на повече от тези, които не са играли.“

„Трудно е да се сравняваме с Манчестър Юнайтед, но Лудогрец тепърва се изгражда, ДЮШ тепърва се развива, на две години е. Все още няма състезатели, които да са почти готови. Има талантливи момчета, които с течение на времето да бъдат добри попълнения дза Луедгорец. Те се приемат по-добре, като са собствени юноши. Пътят по, който е тръгнал Лудогорец, е един добър показател, че в България, когато нещо се прави сериозно, може във времето да стане сериозен клуб на средно европейско ниво.“

„Може би напрежението ни беше доста голямо, въпреки че се стремяхме да не го показваме. Не можахме да се израдваме истински на титлата. Хем е нещо ново, направих го, но още я няма тази емоция, че да летя, но се чувствам удовлетворен. Може би емоцията ще я почувствам когато вдигнем титлата.“

„Лацио – това беше най-емоционалният момент. Имаше много хора, успяхме да ги обърнем. Тогава ми беше доста емоционално. И последния мач – с ЦСКА, когато знаех, че си гарантираме шампионската титла.“

„За личния ми живот. Ние сме сплотено семейство. Първото нещо е, че се изкачвам по една стълбичка и винаги ще има някакви неща, независимо на каква основа са, особено в България. Тези, които ме познават, знаят, че съм съвсем различен. Няма да се учудя на някакви пикантерии, в цяла Европа е така. Ако бях в Миньор, щях да бъда част от гилдията, докато сега е по-различно“, завърши Стойчо Стоев.