Нали помните как като малки изписвахме по стените с тебишир кой кого обича и правехме от това уравнения за вечна любов. В случая със Стойчо Младенов и Мъри Стоилов „вечната любов” в задачката със сигурност е пресилена, но в известен смисъл грешката е вярна.

Най-напред каквото и да си говорим, между треньора на ЦСКА и колегата му от Левски има уважение. Доказва го една от вчерашните реплики на Младенов, с която той най-напред ухапа конкурента, че с отбор, граден три години, е отпаднал от Европа преди него, но след това добави, че там, разбирай на „Герена”, в този период от време се е работило правилно.

Малко по-рано, във вихъра на синьото тържествуване от отпадането на ЦСКА от Тулуза, пък Стоилов предложи кръгла маса по проблемите на българския клубен футбол. И поне в публичната си изява пред медиите не се показа като Нане, който злорадства от провала на Вуте. Напротив, той приравни себе си и своя клуб с вечния съперник и на практика каза без капчица ирония: „Докато не разрешим заедно общите ни проблеми, няма да се измъкнем от блатото.”

Същевременно Стойчо и Мъри имат доста общи интереси, които всъщност са еднакви не само за тях, а за отборите, на които са треньори. Нека направим един списък: намаляване на отборите в „А” група, подобряване качеството на терените, по-голяма конкуренция в първенството. Нещо повече – и синият, и червеният треньор вече скочиха на националния селекционер Димитър Пенев по въпроси, свързани с техните футболисти в националния отбор.

Да, Стойчо Младенов и Станимир Стоилов не са в ролята на влюбените Ромео и Жулиета, но в голяма степен са единомишленици. Защото съзнават, че без силен Левски, няма силен ЦСКА и обратното, а без силни грандове, няма силен национален отбор.