Преди година Орлин Старокин дойде в Левски, но някак си не беше приет радушно от феновете. Вероятно, защото е юноша на ЦСКА. Левият бек преживя трудни моменти, но 12 месеца по-късно, вече има своята роля в Левски. Нещо повече, в третата контрола на „сините” Старокин бе сред най-добрите на терена. Играчът замества успешно контузения Нуно Пинто и дава заявка за силен сезон. Гонг ви предлага интервю с футболиста, който изглежда с пъти по-спокоен, отколкото преди една година, когато дебютира с фланелката на Левски.

Така започва и интервюто ни:

-Нормално е нещата да бъдат по-различни. Тогава бях нов в отбора. Не познавах почти никой. Познавах се само с някой определени хора. Беше ми по-трудно в началото. Адаптацията не се получаваше. Сега нещата ги виждам доста по-добре от преди.

-Смяташ ли, че ще успееш да си запазиш позицията, когато Нуно Пинто се възстанови?

-Казах го вече, че за мен е важно да играя. Няма значение дали ще бъда ляв бек, опорен халф или централен защитник. Искам да се раздавам и Левски да побеждава.

-На какво дължиш тази универсалност? Играеш на няколко позиции...

-Най-вероятно, защото до преди три години играех като опорен халф. В Черноморец обаче нямахме ляв бек и се наложи да заиграя на този пост. Направих добър мач и така тръгна всичко. После Левски ме купи като ляв бек. Костов обаче реши да ме пусне опорен халф, след като имахме много контузени и наказани. Първо играх в една контрола срещу Краснодар на тази позиция. Показах, че мога да се справя и на тази позиция.

-Къде ти е най-удобно от трите позиции за които говорим – централен защитник, ляв бек или опорен халф?

-Може би като опорен халф, защото там съм играл още в юношеските години. Където прецени, че съм му най-полезен на треньора, готов съм там да играя. Важното е да съм на терена.

-В този аспект си приличаш със Станислав Ангелов, който също умее да играе на няколко позиции. Учиш ли се от него в този ред на мисли?

-С Пелето сме добри познати, не мога да кажа приятели, защото се познаваме отскоро. Той ми казва доста правилни неща, които аз уважавам много. Във всеки следващ мач се стремя да подобрявам някои неща. Мога да отбележа и Христо Йовов, който ми е и доста по-близък. Те помагат много, надявам се по-дълго да бъдат с нас.

-Как ти се струват нещата с Илиан Илиев, ако изобщо искаш да си коментираш треньора?

-По принцип не е моя работа да си говоря за треньора. Работим и тренираме доста добре, натоварваме се здраво. Има и забавни моменти, но когато трябва да работим, правим го много сериозно. В три контроли опитахме да изпълним наставленията на треньора, в две от тях се и получи.

-Първия кръг почвате с Черноморец в София, интересно ли е за теб точно това?

-Да, така е. За Левски няма никакво значение къде играе, така трябва да бъде. Всяка година Левски си поставя високи цели. За нас не трябва да има значение с кой и къде играем, а трябва да побеждаваме.

-Миналата година това не се случи, останахте далеч от титлата, а сезонът беше труден и за теб, сега по-голям оптимист ли си?

-Да. Когато дойдох в Левски си поставих за цел да се наложа и да станем шампиони. Не се получиха така нещата, първите шест месеца не тръгнаха добре и за мен. Имаше напрежение, а аз и доста от колегите ми бяхме притеснени от отпадането от Търнава. Имаме футболистите и класата, мисля че Левски има силите да бъде водещият отбор в първенството.