Георги Петков пристигна на стадион „Георги Аспарухов” и това в последните 10 години не би било новина, но на 11 януари 2011 година си е новина и то водеща. Защото дойде за последен път като футболист , засега. Направи го с агента му Саша Вукоевич, след като преди това се бе срещнал с Георги Иванов и бе разтрогнал договора си с Левски.

Вратарят изкарал 10 от най- хубавите си години на „Георги Аспарухов” дойде тъжен и си тръгна обиден. Но не на досегашните си съотборници. Първият , с който Петков се срещна за път към съблекалнята бе вратарят Божидар Митрев и сегашният капитан Владимир Гаджев. Картината бе невероятна как доскоро такива срещи бяха ежедневни , а сега пулсът на Петков се повиши. Иво Иванов и Дарко Тасевски също се поздравиха с Георги. Старши треньорът Ясен Петров намери сили и той да се сбогува с вратаря, на който реши, че е време да си тръгне от Левски.

 

Другите двама вратари, освен Митрев, също се сбогубава с Петков. Пламен Илиев дори не успя да проведе и една тренировка с един от най- добрите български вратари в последните 10 години. Кирил Акалски показа, че вратарите може и да се конкурират, но винаги са и близки и поздрави колегата си.

Последен от Левски пред съблекалнята с Петков се сбогуба доктор Жан Филипов, човекът, който едва ли може да си спомни колко много вратари са работили с него през годините. А и доктор Жан може да напише книга само с разкази за Петков и неговото поколение. За онези паметни мигове в Купата на УЕФА и Шампионска лига през 2005 и 2006 години.

Накрая Петков взел си сбогом и със съблекалнята, която му бе като втори дом, взе си сака и си тръгна.За чакащите го журналисти не бе трудно да усетят лошото настроение на Георги Петков, а и той не го скри пред тях, като каза, че е обиден за начина по който си тръгва. Нямаше дори един фен, който да изпрати един от най- големите и заслужили вратари в историята на Левски. Такъв е живота....