Има доста въпросителни около неосъществения трансфер на Базил де Карвальо в Левски. Но на пръв поглед се набиват на очи няколко неща. Както винаги, истината има поне две страни, които в случая са „сините“ от София и „черно-белите“ от Пловдив. Но има и трета – самият футболист. Да не се забравя това!

Минусите в поведението на Левски:

Клубът се оказа в положението, ясно определено в играта на белот - „Кьорав карти не играе“. След като медиите за отрицателно време изровиха безброй снимки на Карвальо с бинтовано рамо във Франция и в Локо Пд, е много чудно как информацията за този здравословен проблем не е стигнала единствено и само до купувача на играча. Впоследствие той трябва да е бил щателно прегледан от медицинските лица и е странно как не са му открили дори някоя безобидна хрема, камо ли сериозен проблем с рамото.

После играчът бе представен като ново попълнение, по признанието на шефовете на Левски дори е изплатена комисиона на мениджърката му Мадам Ба. Значи всичко е било наред за „сините“ до внезапния обрат на събитията.

Някак си не се връзва много и стоварването на играча, буквално това е думата, в хотела на Локо Пд, сякаш е неодушевен предмет, а не човешко същество.

Минусите в поведението на Локо Пд:

Може да се предполага, че са се опитали да изпързалят своите партньори по сделката, пласирайки им негодна „стока“. В същото време обаче Карвальо, с контузия или без, си игра през есента и вкара доста голове за Локо Пд. И още, ако трансферът документално наистина не е финализиран, защо са му позволили да тренира с Левски. Но това с документалното финализиране предстои да се изяснява, защото становищата по въпроса на двете страни са коренно противоположни и дебрите тук са големи.

В крайна сметка и Левски, и Локо Пд, би трябвало поне оттук-насетне да не продължават с цирковете и да се разберат по мъжки, защото и без това достатъчно вече се издъниха. И да не забравят, че става дума за ЧОВЕК, а не за „СТОКА“, за колкото и пари да става дума.

Има и един интересен факт от визитката на Карвальо. Той е роден в сенегалския град Зигиншор, чието име идва от израза на португалски „Аз дойдох и хората заплакаха“. Навремето при португалското колониално владичество това било пристанище за роби. И когато местните видели бял, започвали да плачат, мислейки, че ще ги товарят на корабите.

Нека и ние не използваме похвати от онези тъмни времена.