Точно 5 години, след като Берое спечели Купата на България за първи път в историята си, офиициалният сайт на старозагорския клуб си спомни за този миг с тогавашния капитан на клуба – Слави Жеков. Вижте какво си спомни Слави за хубавите моменти, трудностите и какво сподели той за Берое сега.

– Слави, разкажи ни малко повече за емоциите преди 5 години, когато вдигнахте Купата на България.
– Много хубави емоции и само добри спомени. Спечелихме Купата и зарадвахме толкова много фенове, които бяха дошли в Ловеч и бяха пред екраните. Това бе незабравим миг, който ще остане винаги в спомените.

– Безценното попадение дойде в самия край на двубоя. Вярвахте ли до последно в победата, бяхте ли притеснени по някакъв начин?
– Може би имаше малко, не бих го нарекъл напрежение, а тежестта падна върху нас като фаворити в този мач. Всеки подценяваше отбора на Черноморец (Поморие), но не бе никак лек мач и се радвам, че успяхме да избегнем продължения и дузпи, защото там вече е лотария и можеше да ни изиграе лоша шега.

– Това ли е двубоят, който никога няма да забравиш?
– Да, това е върхът на моята кариера и винаги ще си го спомням.

– Преди двубоя бяхте ли напрегнати и притеснени заради свръхочакванията, които се бяха стоварили върху вас?
– Винаги преди мач, а особено с такъв голям заряд има напрежение, но като влезеш в мача забравяш и започваш да мислиш само за победата. При положение, че не успяхме да вкараме ранен гол, наистина второто полувреме се виждаше леко напрежение в нас и се радвам, че успяхме да победим.

– В кой момент от сезона разбрахте, че можете да го направите незабравим за феновете, а и за самите вас?
– Още като победихме тук ЦСКА и си казахме, че това е нашият шанс да спечелим Купата. Може би този мач ни вдъхна най-голяма увереност.

– Разкажи ни малко повече за отбора, който бе тогава – за треньорския щаб, какви футболисти имаше, къде бе вашата сила?
– Имахме доста добър колектив – с играчи, които умеят да играят футбол, да владеят топката. Илиан Илиев ни подготви също много добре. Силата ни бе най-вече в колектива. Може би се бяхме сработили. Играхме две години заедно и това също си оказа голямо влияние. Както се казва, знаехме със затворени очи всеки къде се намира.

– С кой ти бе най-лесно на терена?
– Аз съм играл с Петьо Костадинов и Диан Генчев и преди това и може би с тях се разбирах най-добре. Най-вече обаче с Георги Андонов, който играеше напред и аз бях зад него. Много добре си паснахме.

– Как ви се отрази спечелването на трофея?
– Самочувствието се повиши. Цялата тази еуфория в града сякаш ни донесе допълнително самочувствие. При положение, че те срещат хората и те поздравяват, беше наистина много щастлив момент за всички. Аз мисля, че това даде тласъка за запалването на феновете, защото имаше един период, в който се бяха отдръпнали.

– Същата година отборът се завърна в Европа. За съжаление загуби от първия съперник –  Рапид (Виена), един много сериозен отбор. Достойно представяне, но какво не ни достигна тогава?
– Може би повече опит в турнирите. Изправихме се срещу един доста силен отбор, който после не случайно отстрани „Астън Вила“. Най-големият малшанс за нас бе, че играхме в София, а това малко или много си оказа влияние. Сигурен съм, че ако играехме тук, пред тази многобройна публика резултатът щеше да бъде друг. С това загубихме и в Австрия. Имаше 15 000 зрители, които правиха атмосфера за 50-60 000 и това някак си ни скова. Попречи ни да се представим по-добре.

– Може би и липсата на доста играчи, които напуснаха отбора след спечелването на Купата си оказа влияние?
– Няма как да не се отрази, при положение, че сме играли с един състав и при напускането на толкова играчи има момчета, които трябва да заместват, но за мен най-големият фактор бе публиката.

– Все хубави неща си говорим, но освен тези прекрасни емоции този период в историята на клуба е свързан и с не дотам хубави неща. След спечелването на трофея много футболисти си тръгнаха заради финансовото състояние, тогава имаше моменти, в които отново не се знаеше дали ще има отбор въобще, позната картинка от преди това. Неща, които сега като че ли са малко позабравени от доста хора. Разкажи ни как се чувствахте вие от отбора тогава? Трудни ли са подобни моменти?
– Да, естествено, че е трудно, когато имаш и други мисли в главата – че не са изпълнени някои неща, да искаш да получаваш, а да не даваш. Но аз мисля, че тогава това ни сплоти още повече и играехме задружно. Мисля, че се представихме достойно. Лошото бе, че нямаше как да се задържат всички футболисти и няма как да се сърдиш на някой, при положение, че е отишъл в друг клуб.

– Как успявахте да намирате мотивация изцяло към емблемата на клуба, а не към материалното? Това важи особено за 2008 г., когато наистина бе критично.
– Може би някак си си вярвахме, че нещата ще се оправят Трудели сме се и сме се борили да помогнем. Все пак Берое е емблема, всеки иска да се раздава за този отбор. Това някак си ни мобилизира да дадем всичко от себе си и да се надявам, че нещата ще се оправят.

– Когато си спомняш за тези мачове и периоди, съжаляваш ли за нещо или си доволен от всичко, което си направил?
– Единствено съжалявам, че след този хубав миг, който изпитахме за Купата, на същата година получих тежка контузия – скъсани връзки. След възстановяването бе трудно да възвърна формата си и мисля, че ако не бе тази контузия можеше да играя още 2-3 години на ниво. Може би за това съжалявам, но такъв ми е бил късмета и гледам напред.

– Като каза гледам напред…в момента си треньор във ФК Стара Загора. На какво учиш своите футболисти, как ги възпитаваш?
– Най-вече на дисциплина, на себераздаване в тренировките. Ако искат да вървят напред и нагоре само с много труд се постигат успехи.

– Ти си на 38 г., треньорската кариера е пред теб. Какви са амбициите ти?
– Естествено, че като всеки футболист, който се е занимавал имам амбиции и като треньор да се развия, но трябва всичко да върви стъпка по стъпка. Затова мисля, че сега е по-добре да се занимавам първо с млади футболисти. Амбициите ми са да вървя нагоре и като треньор.

– Кое ти прави най-силно впечатление от настоящия отбор на Берое?
– Най-вече дисциплината, която е на много високо  ниво. Хубаво е, че има и чужденци и българи, които се разбират, което е много трудно. Виждам с всеки изминал мач как имаме самочувствие да търсим нещо голямо. Например 3-то място, което е напълно възможно тази година. Искрено им го пожелавам на момчетата.

– Какви са пожеланията ти към феновете на тима, които винаги са те подкрепяли?
– Пожелавам им много радост и успехи с любимия тим. Да бъдат все така всеотдайни и подкрепят отбора.