Литекс навлиза в 14-тия кръг от сезона в А група на трета позиция с пасив от две точки до върха. Много са анализите защо ловчанлии спечелиха само веднъж в последните си четири шампионани спора, но е факт, че в повечето от тези срещи момчетата на Лауренцио Регекампф създадоха достатъчно голови положения, за да стигнат до всичките точки.

Проблемът е, че пропуските преобладават и някак от само себе си акцентът се измества към представянето на „оранжевите” в атака. Ето още малко статистика – само в два от последните си 10 спора в българския футболен елит, Литекс отбеляза повече от един гол, а нито веднъж през целия сезон дотук в първенството не вкара повече от два.

Достатъчно ли са опциите в атака? Ясно е, че диригентът и човекът, който на практика оформя облика на офанзивната линия на ловчанлии, е Данило Асприля. След двата си гола през седмицата за Купата на България, Георги Минчев също печели огромни симпатии с представянето си, но какво се случва с футболиста, от когото се очакваше да достави попаденията, с които Литекс да отправи предизвикателството към шампионската корона.

Бьорн Марс Йонсен пристигна в Ловеч миналата зима и с формата, която демонстрира в края на предишната кампания, когато в заключителните три мача на „оранжевите” се разписа пет пъти, включително и хеттрик срещу Лудогорец, загатна, че може да бъде източникът на головете, докато за Литекс се говореше като за отбора, който може да отмъкне титлата от Разград.

Новият сезон обаче не започна добре за норвежкия таран. Той се разписа за първи път едва в осмия кръг на сезона, когато реализира второто попадение във вратата на Ботев при 2:0 в Пловдив. По това време вече Минчев бе избор №1 за върха на атаката за Литекс. Срещу Черно море в Ловеч отново неспособността да бъдат материализирани положенията пред противниковата врата бе на път да провали усилията на „оранжевите”, но пак Йонсен замени Минчев, за да отбележи единственото попадение в срещата. А когато и в Монтана норвежецът пак влезе през второто полувреме на мястото на Минчев, за да затвърди успеха на ловчанлии, вече бе видно, че тази схема работи и то много добре.

Не че Йонсен не заслужава да бъде сред титулярите, но предвид факта, че не отбеляза нито веднъж в деветте си старта за Литекс в А група дотук през сезона и се разписа в три от четирите си появявания като резерва, може би наистина той е по-полезен, когато е свеж за заключителните минути. Защото Минчев не се справя никак зле, но само на 20 от него трудно може да се изисква да носи победни попадения на регулярни начала. Когато обаче битката е равностойна, а младокът е изморил достатъчно противниковите централни бранители, свежестта на Йонсен изглежда като фактора за бъдещите успехи на Литекс.

Може би тъкмо в това се крие ключът към върха за ловчанлии. Предизвикателството е пред Регекампф да успее максимално добре да балансира тежестта в атаката – и да извлече най-доброто от Минчев и Йонсен – двама много различни по стил нападатели, но хора, които могат да донесат много, много радост в Ловеч. А дали ще успеят – предстои да разберем...