Левски отбеляза своя 50-годишен юбилей от първото си участие в евротурнирите. С емоционален празник и с мач с първия си съперник на евросцената – Юргорден - Левски отбеляза повода. Една от емблематичните фигури на „сините“ за всички времена Наско Сираков, не успя да присъсва на празника, но за сметка на това даде специално интервю за Levski50.eu, където се върна назад във времето и с най-малки подробности разказа за някои от най-паметните мачове на тима от Герена, с негово участие на терена.

„1982-а година в първия кръг трябваше да играем срещу Севиля. Аз мисля, че изнесохме отличен мач в Испания, но изпуснахме шансовете си. Поведохме в резултата, а най-странното беше, че когато се прегръщахме, съдията свири център и те ни изравниха, секунди след нашето попадение. Това до голяма степен ни пречупи и така се стигна до загубата. В реванша за един препълнен стадион „Васил Левски“ мисля, че не играхме добре. Това ни един от най-слабите мачове. За Щутгарт, беше незабравимо. Бяха с големи звезди. Аз трябваше да играя като централен защитник срещу един здрав централен нападател. На първия мач се справих добре, а отборът като цяло отлично, изпуснахме доста шансове там завършихме 1:1, но това сякаш ни напомпа самочувствието, за да успеем. На базата на отличната ни игра в първата среща в нас се създаде убеждение, че лесно ще преодолеем Щутгарт. На реванша стадионът беше претъпкан, а тогава „Васил Левски“ събираше повече хора от сега. Тогава бяхме пометени от Щутгарт особено първото полувреме. Тогава не важеше правилото, че не може да се връща топката на вратаря, аз играх на същата позиция. Сигурно съм направил с Боби Михайлов над 50 връщания и подавания, само и само да минава времето и да не бъде топката в немците. Мисля, че това правило бе сменено, заради мача Италия – Бразилия на Световното. Докато се стигана до 79-ата минута и отбелязахме победния гол. Радостта бе неописуема. Целият стадион бе във факли. Така че, 19883-а година бяхме доволни“, започна подробния си разказ Сираков.

„Следващата година не успях да играя срещу Щутгарт. Хепатитът ме повтори. Играх срещу Днепър. Имах късмета да отбележа един от головете на Герена. Няма да забравя разочарованието от съдийството тук на Герена, защото реално, след като те ни поведоха с 1:0, ние обърнахме до 3:1 за нас. Мисля, че румънец беше съдията, той не ни позволи да спечелим по най-убедителния начин. И някои наши пропуски си казаха думата. Но 3:1 е един отличен резултата в евротурнирите, но за жалост ние не спяхме да го оползотворим там. На реванша губехме с 0:2 от рано. Ние изпуснахме златния си шанс 5 минути преди края. Получихме право да изпълним дузпа. Аз взех топката, но ни наредиха Емо Спасов да я изпълни. Нямаше гаранция, че и аз щях да вкарам. Така изпуснахме страхотен шанс да минем напред. Но така е във футбола“.

„Велес Мостар, създаде се голямо напрежение още преди мача. Те бяха отличен отбор с отлични футболисти. Янкович мисля, че беше централен нападател, той след това отиде в Испания. Имаха 2-3 национали. Те идваха с голяма кошница в България. Изиграхме много силен мач, не им позволихме да си помислят за каквото и да е. Головете дойдоха късно, но и на време. Мисля, че открихме от дузпа. Имахме много сериозна битка и закачка. Аз вече бях централен нападател. Много лакти, юмруци, едва ли не бой, приказки, даже и на историческа основа., което предположи и посрещането в Мостар. Там 24 часа под прозорците на хотела имаше оркестър, който не спря да свири, на тренировката изпочупиха автобуса техни фенове, трудно бе да се приберем в автобуса. Обстановката бе много напрегната. На другия ден, мачът започна тежко за нас. Бяха ни заградили много сериозно. Имах чувството, че всяко докосване до техен футболист се свири. Но малко преди края на полувремето с Искренов направихме една комбинация и той отбеляза. И след това отсъдиха дузпа за тях. Изравниха. Второто полувреме знаехме, че сме напред. За мой късмет имах щастието в рамките на 2-3 минути да ги закова с 2 попадения стана 3:1 за нас. След втория гол ме удариха 2-3 камъка от трибуните и им казах на моя отбор повече голове да не вкарваме, че едва ли ще си тръгнем живи. И типично по български допуснахме 3 гола в нашата врата в последните минути. Това даде възможност на хората, които не обичат Левски да злорадстват“.

„Най-важното за Сарагоса бе, че и аз, и Искренов играхме с тежки мускулно разтежения. Бяхме на под 50%. Боби Михайлов, имаше проблеми с глезена. Играхме баскетбол и Емо Велев без да иска му стъпи на крака. Отбелязаха ни 2 гола. Смятахме, че можем да успеем в София. Аз в първите минути имах една ситуация, но загубихме в София и се разминахме с един полуфинал, който мисля, че загубихме“, добави Сираков

„Първия мач с Глазгоу го изпуснах, бях контузен. След като стана 3:2 за нас бях на колене и исках съдията да свири. В София минахме през ада, за да се озовем в рая. В 89-ата минута дойде този кинжален удар на Николай Тодоров“, завърши Сираков.