Съвместна публикация на Gong.bg и вестник „Стандарт”

А?! Да не би нещо да сте объркали заглавието? Не, всичко е точно. Фактите са такива. След двете загуби на Левски от Литекс преобладаваше задоволството в синьо. Но нали другите факти, онези, с цифрите, говорят друго? Защо тогава червено недоволство? Така е, но и втората част от заглавието е вярна. Два въпроса със странни отговори, на които ще се помъчим да намерим тълкуванието.

Левски записа нула тази година. Ако ставаше дума за щангист, значи пълен провал. Но във футбола има нюанси. Затова след двете поредни тумбести и закръглени цифрички, които „сините“ регистрираха като актив в рамките на няколко дни срещу Литекс, публиката ги аплодираше.

Обяснението ли? Във втория мач срещу „оранжевите“ Левски игра добре. Или за да бъдем по-точни – във второто полувреме на втория мач. Пак пропусна дузпа, пак загуби, но зрителите оцениха старанието и желанието, въпреки отсъствието на реализация. Това че синята публика подкрепя отбора си е добре. Това говори за европеизацията на „Герена“ след солидната разходка из терените на Стария континент в рамките на две години. Тази публика даде голям кредит на доверие на своите любимци, който все още не е изтекъл. Но и това може да се случи, ако се гледа само през синьо-розови очила на случващото се в отбора.

Критиката е нужна, за да може Левски да надгради отново, както бе в „пост-беверенския“ период. Не може само с красива игра, трябват и голове. А те са много кът в последната година. Хубави комбинации – да, владеене на топката – да, но когато това не води до голове - НЕ! Просто се превръща в самоцел. Левски се нуждае от голаджия. Левски се нуждае от лидери на терена, освен Боримиров и Петков. Левски се нуждае от опит и сработване. Левски се нуждае от още класа.

Вижте класирането. ЦСКА мачка с огромна преднина и върви мощно към 31-вата. Но на „Армията“ преобладава недоволството. Мрачното настроение после се превръща в някакви гоненици из тъмния парк с някои играчи. Дори след поредната победа, пък била и тя измъчена срещу Спартак Вн. Обяснението ли? Не става само с „огън и жупел“, трябва и игра. А взискателната публика в Борисовата градина не я получава. Тъкмо си мислехме, че поне за една седмица ЦСКА ще остане на тихо местенце, и бурята се появи зад ъгъла. Изгони я Евгени Йорданов със своя победен гол в края, но тайфуните продължават да дебнат лидера, колкото и парадоксално да изглежда това на пръв поглед.

Отборът на седмицата безспорно се казва Литекс. Ловчанлии постигнаха дубъл срещу все още действащия шампион. Не, требъл, ако добавим и есенната им победа. Тимът записа два хикса през сезона и срещу другия гранд – убедителния лидер ЦСКА. След такива постижения е много странно да открием Литекс на цели 18 /ОСЕМНАЙСЕТ/ точки зад водача в класирането. Но и това е факт. Ловчанлии трябва да се научат да не подценяват по-скромните съперници и да опитват поне да доближават мобилизацията, която акумулират срещу водещите ни отбори. Защото разликата в точките и петото място във временното класиране се получи именно заради това. В сряда идва мач с Беласица. Идеален повод да разберем дали „оранжевите“ са си взели поуката срещу този тип съперници. А иначе ще си позволя да цитирам класика Вили Вуцов: „През последните 4-5 сезона Литекс има най-големия потенциал у нас, но все не успява да го реализира.“

В Локомотив Сф нещата са на другия полюс. Леката победа с 4:1 в Дупница бе идеалното хапче за освежаване след главоболие. Но Марек в момента май е по-слаб дори от опашкаря Видима-Раковски. В Локомотив обаче са майстори на успехите извън София. Цял сезон „червено-черните“ нямат загуба извън столицата. Включително Купата на УЕФА и Купата на България. Проблемът им е в отпускането в „Надежда“ срещу по-скромните съперници. На няколко пъти Фортуна покри отбора в домакинствата му, за да се стигне до шамара „Ботев“ за Купата. А най-големият проблем за Локото са Левски и ЦСКА. Комплексът срещу грандовете пречи затова да се сбъдне мечтата на президента Николай Гигов за титла. А и в „Надежда“ трябва да бъдат честни към себе си – потенциалът за такава цел е недостатъчен. Видя се и миналата година във „финалния“ мач за титлата срещу Левски.

Славия пък май бързо-бързо каза „чао“ на Европа. За пореден път. Да загубиш в последната секунда срещу Черно море, когато си с човек повече, се случва, но когато играта е далеч от истината, е по-страшно. При конфигурацията на полуфиналите за Купата и при изоставането от втория Локо Сф и третия Левски Славия май пак ще си остане в „Овча купел“. Дали пък Европа не е била само журналистическа и фенска инвенция...

От изминалия 18-и кръг в „А“ група ще запомним още няколко факта. Най-напред съживяването на Локо Пд след хвръкването на две-три глави на празната откъм публика „Лаута“. Поредния опит и на „братовчедите“ от стадиона край Бирената фабрика също да помогнат затова наближаващото местно дерби да се играе без зрители. Учудващо леката победа на Вихрен над друг застрашен от изпадане тим Беласица в югозападното дерби. Съдийският подарък за Черноморец при отменения гол на Видима Раковски, който щеше да е изравнителен. И от същия мач – забраната под заплаха на Ивайло Дражев бургаските кореспонденти да използват името Черноморец. Уважаеми колеги от Бургас, благодарете се на богатата морска фауна около вас. Освен „акули“, ви препоръчвам прякорите „косатки“, „морски котки“, „сепии“ и прочие. Вие познавате морските обитатели по-добре от мен...