Съвместна публикация на вестник „7 дни спорт” и Gong.bg

Шампионски отбор или битпазар? Това се питат феновете на ЦСКА по-малко от три седмици преди подновяването на първенството. Те са най-точният барометър – слушат, гледат, четат, попиват всяка една информация и стигат при комуникацията между себе си, било то на живо или чрез интернет-форумите до подобен въпрос. Защото едновременно със заявените амбиции за титла ръководството на ЦСКА продължава официално да заявява, че всичко е на сергията. Логиката сочи да стане едно от двете – или „червените” да успеят да станат шампиони, или да продадат каквото могат, да са на печалба, но за сметка на успеха в шампионата. Ако ли пък съумеят шефове, треньорски щаб и играчи да постигнат двете неща заедно, то това ще бъде съизмеримо с малко футболно чудо.

Да бъдат обвинявани в разпродажба на всяка цена армейските началници е некоректно. Цяла година, особено в последните две паузи, те се стремяха да задоволят максимално претенциите на треньор и фенове. Не, не е печатна грешка. Треньор в единствено число, тъй като както миналото лято, така и сега селекцията е правена от и за Любо Пенев. През юни и юли той си избра и сглоби отбор, съставен предимно от играчи от тимове от долната половина на таблицата у нас и го вкара в груповата фаза на Лига Европа. Тази зима Димитър Борисов, Иво Иванов и Венци Живков правеха селекция в услуга на самия отбор. Дори не за Любо Пенев, който още преди Коледа бе разбрал, че шейната лети стремглаво надолу и той се вози на нея без предпазна каска. Краят за него бе в преспите на футболната борса. Реално кой всъщност е одобрявал привличането на Флорентин Петре, Даниел Панку, Елиот Гранден, Игор Митрески и звездите на Локо Пд, Пирин и Миньор Илиев, Галчев и Трифонов? Пенев – едва ли? Неговите помощници – не би трябвало, те също са били орисани да попаднат в кюпа на треньорската оставка. Може би пък Миодраг Йешич? Това, че той е многофунционален за мнозина е извън всякакво съмнение, но чак пък от пустинята да прави селекцията на ЦСКА с мисъл за сигурното си завръщане...Хм, странна работа, но не и невъзможна. Тази версия не е за подценяване. Едно е сигурно – Йоан Андоне бе последният трансфер. Той не е имал думата по нито един от привлечените. Дори за появилия се на „Армията” по хронология след него Румен Трифонов, то това е било предварително обмислено пакетно придвижване в стил „Иван Вуцов в Мексико” заедно с новия спортно-технически директор Наско Караиванов. Излиза, че цялата нова селекция е правена от хората на Титан. Ако този път те успеят от всичко това да произведат отбор шампион, защо изобщо им трябва треньор. Явно те са достатъчно добри и за това. И имат необходимия усет. Само тази пуста сергия да бе по-посетена от клиенти...

Ситуацията за ЦСКА е като в „Свирепо настроение” на гения Радичков. Героят му едва сколасва в лютата зима да стигне до пазара, за да осигури прехраната си, продавайки своите тикви. Но какво заварва на тържището. Коли и сергии натъпкани догоре с тикви.Цели планини от тикви, докарани от стопанствата. Край тях спират камиони и карат още и още тикви. Тикви до тикви. Всякакви – черни, пъпчиви, жълти, длъгнести бели, кръгли, едри тикви. Героят поглежда жално назад своята кола. В нея, на върха на пирамидата от тикви е седнала жена му и гледа жестоката реалност. Минава покрай тях един от съселяните и мрачно прогнозира: „Тиквите никак няма да вървят. Я виж що тиква е! За сто години не могат да ги изядат свинете.” За минута героят се поколебал дали да стоварва стоката и да опита да продава тикви или да завива обратно, но не могъл, тъй като входът на пазара бил задръстен вече от прииждащи коли и каруци с тонове тикви. Има ли нужда да преразказвам още или сами се сещате?

В района на Анталия в момента се подготвят може би около 120-150 отбора. Трансферният прозорец за Западна Европа хлопна преди седмица. Остава Съветския съюз /Русия и бившите републики/, Румъния и Китай. А, да, естествено и България. Един Йордан Тодоров като нищо ще бъде трансфериран в наш клуб. Но в ЦСКА не трябва да живеят със заблудата, че всички само тях чакат за да си попълнят и завършат зимните селекции. Трансферната конкуренция е убийствено жестока. Джунглата е като ботаническа градина в сравнение с нея. Всеки опитва за продава, за да може да купува, за да може после да продава и след това да купува. Но понякога се случва в магазина стоката да залежи, да има криза, клиентите да си затегнат коланите и да купуват само най-необходимото. А когато стоката залежи, цената и пада. Принуден си дори да я подаряваш, само и само на рафта да се отвори място за нова стока. ЦСКА пробва и този трик. Опита да подари двамата си екзотични парагвайци. Майтап, не ги искат и като закъснял коледен подарък. Изгониха ги от Своге, дълго премислят в Благоевград. Петдесет и кусур футболисти на щат, лагерна група от близо 35 играчи, а ЦСКА има едва 18 официални мача най-много до края на сезона. При ранен провал за купата, може и по-малко. Изключително недостатъчно на фона на европейските стандарти. Тежестта спокойно може да бъде поета от 18-20, хайде за всеки случай поради контузии или наказания да потрябват още 4-5 играчи и толкоз. Другите са излишна баластра и това неимоверно ще пречи на работата на Йоан Андоне.

Дори в съботната проверка срещу Спартак М румънецът не издържа и се принуди да премине към хокейните смени през второто полувреме. Което означава, че все още няма и най-малка представа и най-вече възможност за оптимизирането на някакъв титулярен състав. От титулярите срещу тима на Валерий Карпин изведнъж може да се окаже, че до първия официален мач с Локо Пд са продадени 4-5 играчи. Което автоматично води, до избистряне на състав в процеса на шампионата. По принцип и други години се е случвало, но сега пак може да коства мераците за титла. Една или две грешни стъпки могат да се окажат фатални. И какво излиза? Крива сметка. И в края на евентуален провален сезон, все ще се намери някой да се провикне: „Е за к’во се смени и треньор и една дузина играчи?” Сега е моментът да си проличи майсторлъка. На шефове и на треньор. Първите да успеят да продадат точно, когото трябва, без да отслабват отбора, на Андоне да се справи с толкова много стока в неговата каруца. Защото може и да си останеш със стотици непродадени тикви на пазара, но пък може да спретнеш един вкусен тиквеник от всичко това. И да си оближеш пръстите с шампионски привкус.