Футболът ни е на такова дередже /простете за чисто „българската“ дума/, че лек вятър да полъхне и може съвсем да го срине. Безпаричие и липса на организация – това е. Ама не онази „организация“, която обикновено имат предвид футболните ни хора.

На фона на цялостната нестабилност, голяма част от новините, които четем за футбола ни, увисват във въздуха със страшна сила. Празни и без съдържание. Обикновено тези „новини“ са просто добри намерения. Добри, но неизпълними. И по тази причина – кухи.

В тази връзка, най-добре е да не кроим грандиозни планове за период по-дълъг от една седмица. Понеже нещата се променят с шеметна скорост. Само проследете последните два месеца на ЦСКА. Едно непрекъснато лашкане напред-назад, но по системата една напред – две назад. Давам ви за пример ЦСКА, защото е голямо и традиционно име за България, но това не означава, че другаде във футбола ни не се случват подобни хаотични процеси. Всъщност, стабилните величини са малко и са по-скоро изключение от правилото.

Така че, когато чертаем бъдещето, не бива да гледаме по-далеч от носа си. Не и в този момент, не и в милата ни Родина, не и във футбола. Дори в краткосрочните прогнози се крие несигурност, камо ли в тези за по-дълги периоди. Да живеем в настоящето, бъдещето все някак ще се нареди. Неизвестно как, но ще се нареди.