Христо Йовов закри сезона с гол срещу Лацио. Попадението донесе историческа победа, която топли „сините” през зимната пауза. Настроението доби далеч по-приличен характер в клуба.

След прецизния и майсторски шут на „Олимпико” Йовов не говори пред репортерите. Явно беше сърдит заради критики, част от които незаслужени. Йовов „наказа” журналистите. Някой беше казал „очаквай неочакваното”, нещата придобиха подобен вид само няколко седмици по-късно. Роденият в Своге футболист стана най-добър приятел на пресата.

Името на Христо Йовов не слиза от челата вестниците. Той и интересът на Стяуа са първа новина. Бижутера стана любимата „дъвка” на спортните журналисти. Не само на българските, а и на тези от Румъния, които най-вероятно са на приличен хонорар.

Сагата все още не е приключила окончателно, дори на моменти се заплита жестоко. Има факти, които не могат да бъдат оспорени. Стяуа иска Йовов, а Стойкица е готов на всичко, за да притежава опитния техничар. Двамата на всичкото отгоре са добри приятели. Даже обичат да си гостуват, особено в последно време. Друга тема е дали голям приятел би те вкарал в такава мелница? Румънците споделят, че са избрали номер за Бижутера, любимата му десетка била подготвена.

После Бижутера се разболя в най-неподходящия момент. Топлото време през зимата ражда много вируси, а те явно водят след себе си спекулации, които при недоверчивите преминават в откровени съмнения.

Факт е, че на този етап в Левски изглеждат спокойни. Още по-сигурно е, че Йовов има договор с клуба до лятото. От думите на Георги Иванов и нападателя личи, че те двамата са водили мъжки разговор. След толкова години заедно в Левски, тази приказка трябва да има сериозна стойност. Във футбола обаче не се знае нищо, а тук говорим и за добри пари, пари по време на криза.

От думите на Гонзо става ясно, че чертаят бъдеще на Йовов в клуба и след края на кариерата му. Звучи добре, даже много добре, но във футбола нищо не се знае.

Йовов го каза директно: „Бъдещето ми е в Левски”. Когато си постигнал най-големите си успехи в този клуб. Когато заради онзи гол в мрежата на Марсилия си получил прозвището „Бижутера”. Когато си бил Лацио в Рим с екипа на Левски, думата ти трябва да тежи. Така че поне в този момент, нямаме право да се съмняваме. Иначе, положението ще стане много неудобно. Времето за мислене отдавна е приключило. Време за добра подготовка все още има.