Очертаващият се като бъдеща звезда на Черно море бърз нападател Румен Николов даде интервю за Gong.bg. Ето какво сподели той:
Румен, доста дни ви се събраха на лагера в Турция, тежки ли са тренировките?
- Има и по-тежки тренировки, но като цяло - не. Всичко е дозирано правилно и дори да се понатоварим повече, след това има време за възстановяване.
- Изиграхте 4 контроли на турска земя, силни ли бяха противниците
- Двата румънски отбора - Университатя и Пандури, бяха доста силни, задържаха топката дълго време и много бързо и точно я подаваха, но босненците от Челик не ми направиха добро впечатление. Дукла са стойностен отбор, който игра доста предпазливо срещу нас и с късмет успяха да ни реализират гол. Липсата на шанс ни попречи да победим в този мач, а го заслужавахме повече. Като цяло отборите са на ниво.
- Опиши как реализира изравнителния гол срещу Пандури...
- Получих топката в центъра и напреднах към вратата, но бях фаулиран. Съдията отсъди пряк свободен удар от може би 30-ина метра. Росен Колев шутира силно, последвах удара, вратарят не се намеси добре, изтърва топката и аз я вкарах във вратата. Просто се оказах на правилното място в точния момент...
- Коя позиция на терена най-много ти приляга и къде те налага треньорът?
- В детска и юношеска възраст играх като типичен централен нападател, мога по целия фронт на атаката, дори и зад нападателя. Сега най-често играя като дясно крило, понякога и отляво. На крилото ми е силата, но съм готов и мога да играя и като централен нападател и да бъда полезен там, където ме сложи треньорът. Важното е да съм полезен на отбора, да създавам положения и да вкарвам, когато мога.
- Прави впечатление бързината ти, въпрос на ген ли е тя или залагаш на по-специални индивидуални тренировки?
- Мисля, че е ген. Това просто си е даденост, която можеш разбира се да доразвиеш, но малко. Не съм правил по-специални тренировки, освен когато с отбора тренираме за скорост и експлозивна сила. Мисля, че имам добър демараж и експлозивност и това ми помага много на терена.
- Как се почувства, когато за пръв път те повикаха в мъжкия тим и на кого си благодарен за това, че стигна до първия отбор?
- За първи път ме повикаха в мъжкия състав когато бях едва на 17, но това беше в Нафтекс. Бях в школата и съм благодарен на треньорите ми Тодор Койчев и Благо Митрев. В Черно море съм благодарен на Никола Спасов и Велизар Попов. Благодаря им, че ми повярваха и дадоха шанс за изява, а сега и Стефан Генов...
- Има ли сили Черно море да стигне до финал за купата?
- Разбира се, че имаме сили! Ние си имаме своите шансове, а и срещу ЦСКА в София играем сполучливо. Купата е най-бързият път до европейските турнири и ние сме мотивирани да се хвърлим здраво.
- През есента на “Тича” се подвизава Жардел, има ли нещо, което научи от него. Полезно ли бе за теб присъствието му?
- Жардел е голямо име и институция във футбола. От него винаги има какво да се види и научи. Самото му присъствие в отбора ми даде повече самочувствие и увереност. Внимателно наблюдавах играта му с глава, късите, бързи отигравания... Той и като човек беше супер. Беше весел и разведряваше обстановката в отбора със забавни шеги... Жалко, че не успя да навлезе в необходимата форма, за да остане и помогне още на отбора.
- Има ли футболист, който да ти е идол и на когото да искаш да наподобяваш с играта си?
- Харесвам много Ариен Робен и Рууд Ван Нистелрой. Казвали са ми, че приличам на Робен не само с играта си, но и като визия заради прическата ми, естествено в кръга на шегата. Като еталон за агресивност на терена и най-вече при отнемане на топката и въобще в дефанзивен план, намирам Уейн Рууни.
Коментирай