Ритникът, който пое Спас Джевизов на „Герена” и обсадата на младите играчи след края на мача за пореден път освежава грозната маска на родния футбол и случващото се около него. Пореден симптом, за който ме съмнява в БФС да си направят труда за нещо повече от някоя суха декларацийка. Те там още национален треньор на са измъдрили, камо ли да се трогнат от някаква простотийка.

Не съм бил пряк свидетел на ситуацията, но това не пречи да се вземе отношение. Щом се изписаха толкова много коментари за подвига на Реал Мадрид, без да сме командировали човек в Испания – няма проблем.

Гледам кратките репортажи по телевизията и виждам как нещо става, някакво сдърпване, меле и в средата една от легендите на ЦСКА, и бивш български национал Спас Джевизов. Бре, защо никъде не съм виждал някой да рита или удря било то Франц Бекенбауер, или Еузебио, или Пеле или който и да е от големите имена на съответната държава. Преди двубой на ниво 16-17 годишни хлапетии. А след това дълго време същите тези несретни тийнейджъри да не могат да се качат на колите си. Каквато и да е причината за гнева на домакинските фенове.

И тук не става въпрос за клубни пристрастия, защото ако не сега, то рано или късно, другите юноши ще гостуват на „Червено знаме” и ще се чудят защо публиката така им се е натопорчила.

Някои се гордеят, че са били в Тибет, други, че са построили две къщи, трети, че са направили три деца. Собственикът на хулиганския крак, произвел ритника ще се прибере щастлив у дома и ще разказва: „Ама к`ъв шут му теглих на тоя мръсен чорбар!” Както са казали мъдрите хора: „Човек е голям, колкото са големи мечтите му”. Или в случая – делата му. Абе направо – ритниците му!