Има хора, добри или лоши, които са предопределени да са звезди. И то не, защото на този или онзи му се иска, а защото са такива заради живота, който водят. Е, част от този им живот не е за пример, но си е техния и всички го коментират.

Рабех не е светец, но е класа и това никой не може да го отрече. Той сам може да реши дадена ситуация в защита, стига да играе така, както може и знае. Юсеф е странен тип и това го прави различен.

За съжаление на шефовете на Левски, вместо да се развива и да си вдига цената, той „дръпна ръчната” и играта му взе да се разваля. А и не са малко случаите, когато мароканецът си избира в кой мач да играе и в кой да не играе.

В Левски се видяха в чудо. Юсеф дойде да играе в групите на Шампионската лига, а точно тогава „сините” бяха отпаднали от Тампере. Може би защитникът закъсня с... една година при идването си в България. Макар и Левски да стана шампион през 2007-а година, нещата вървяха надолу, така вървеше и кариерата на Рабех и на терена и извън него.

Видял се с много пари и в страна, където може да се живее лесно, мароканецът започна изпълненията извън терена. Знаят ги всички, които се интересуват от футбол. Медиите не пропускат да ги припомнят при всяка издънка на защитника. Феновете не знаят какво да мислят. Да приемат чепатия африканец или да не го виждат повече. Ръководството на Левски направи много компромиси. Не е лесно да се разделиш, ей така, с класен футболист, който си купил за много пари. Не вървяха и нещата на мароканеца и в родината му. Беше национал, после не. Не помогна и присъствието на неговите сънародници Шакиб Бензукан и Рашид Тиберканин в отбора.

За всички бе видно, че с Рабех не може да се справи никой. Нито ръководство, нито треньори, нито мениджъри. Медиите пък използваха изцепките му, за да бълват и откровени лъжи за него. Обстановката за него бе толкова нетърпима, колкото и нетърпимо да бе и неговото поведение извън терена.

Стигна се дотам мениджърът Георги Иванов да приеме като лична задача да укроти опърничавия арабин. Самият шеф се застъпи за класата на Рабех и си повярва, че може да го промени. И чудото бе на път да се случи. Рабех не закъсня за началото на подготовката. Мина изследвания, които показаха, че е с добри функционални показатели. Той се похвали, че е работил в Мароко по специална програма и с бившия си тим. Невероятно, но факт Юсеф тичаше в първата, най-подготвената група. Георги Иванов повярва, че Рабех „си е изчистил” главата и мисли само за Левски. Дори от Левски спряха да се интересуват от Иво Иванов. Гонзо, бе убеден, че мароканецът с една добра подготовка ще е основен стълб в защитата на шампионите. И така до...

И всичко рухна в петък вечер, когато Рабех пак придоби друг образ. И то, защото явно не може да носи на пиене и става друг човек. Тежкото му пиянство, наричано от някои „не спазване на режима”, пречи не само на него, но и на клуба. Какви ли не глупости се изписаха за случая, покрай и многото верни. Някои дори с удоволствие атакуваха Георги Иванов и Левски с некоректни писания и откровени лъжи.

Стигна се дотам и премиерът на България да взима отношение по „случая Рабех”. Бойко Борисов се опитва да се справи с пиянството на един народ, но незнайно защо обвърза поведението на Рабех с убити хора от други пили спортисти. Внушенията са, меко казано, неуместни. И трезви хора, в тази страна, също убиват. А, че законите са за това да се спазват, никой не спори. Но да се спазват както от чужденците, така и от българите.

В Левски не трябва да се поддават на емоциите при взимането на решение как да постъпят с Юсеф Рабех. Той не е единствен такъв случай. И в любимата на много фенове футболна Англия има пияндета, които ги търпят. Да давам ли примери? В Арсенал е Никлас Бендтнер. Има и други, а и да не се връщам в миналото и да припомням Пол Гаскойн.

Левски без Рабех няма да е същият отбор. Вярно е, че има поне още четири централни защитници, но да ме прощават, далеч са от класата на Юсеф. За мен без Рабех Левски ще е по-слаб през пролетта, дори и да бъде привлечен Иво Иванов. Знам, че веднага ще ме контрират, че с африканеца защитата бе трагична през есента. На него вече трудно може да му се вярва.

Със сигурност Гонзо е в такава ситуация, че трябва да изгони Рабех, за да запази колектива, но остава без футболиста, който даваше класа на тима.

Самият Рабех така и не разбра, че не е същият, когато се напие. И пречи на себе си и на отбора. Със сигурност съжалява, но вече и той не си вярва, че може да се промени.

За всички ще е най-добре да се случи трансфер на Рабех и той да напусне Левски. Тогава нещата ще се поуспокоят, доколкото в Левски може да има спокойствие. Иначе ще е безумие да се държи Юсеф в дублиращия отбор и да му се плаща голяма заплата без да играе. Защото пак ще я харчи за красиви жени и маркови питиета и ще петни името на Левски. И Бойко Борисов наред с акциза за ракията ще вметне и нещо за Рабех, нищо, че играчът от Мароко не е убил никой, както други спортисти.

Докато чакаме трансфер на защитника, Рабех остава някъде между чашката и класата му на футболист, както и между лъжата и истината за него.