Левски продължава да тъне в посредственост. Часове преди Великден „сините” намекнаха, че евентуално могат да играят и приличен футбол, но Господ им обърна гръб в Бургас.

Истината е, че „сините” се отдалечават много жестоко от Европа. Хубавият коефициент, граден с години отива в боклука. Иначе, за всеки е ясно, че турнирите ще минат и без Левски. Отборът изобщо не е готов за битките по терените на Стария континент. Въпросът е – защо Левски я докара до тази срамна ситуация? Да бъде далеч дори и от третата позиция, която се явява някаква крайна цел.

На „Герена” е пълно със симпатяги, които искат да успеят. Явно обаче в момента не могат. Много от тях са наистина успели футболни хора. Има и истински идоли, които спокойно могат да се нарекат легенди на клуба.

Георги Иванов дава всичко от себе си, но не става. Не стана в Ловеч, същата работа и с Локомотив София, слабо срещу ЦСКА, горе-долу в Бургас, но отново без победа. Мениджърът желае да вдигне „сините”, ама само с мерак няма да стане.

Иванов пробва да промени състава си през зимната пауза. На боса Батков му трябваха пари и човекът с добри намерения продаде всичко, което можеше да се хариже.

Гонзо прецени, че е привлякъл подходящите футболисти, а те не стават за Левски. Сашо Александров имаше гигантското желание да завърши с фанфари на „Герена”, а всъщност не може да вземе ръка и то при това окаяно състояние на шампионите от миналата година. Телкийски и Топузаков мечтаеха за сладко завръщане, а в момента са категорични резерви. Йовов, Бардон и Петков все още се мъчат, ама и те повече я карат на стари спомени и гол ентусиазъм, а майсторлъкът им се вижда от време на време.

Тодор Батков също много иска да забогатее отново, да преодолее кризата и да се покаже на стадиона, ама и на него нещо не му връзва.

Публиката на Левски също имаше страшен ищах да командва парада, но и тя стана нечувано пасивна и примирена. По-сломена и от отбора. Феновете все пак продължават да подкрепят „сините”, защото Гонзо е техният кумир.

Всички искат да си помогнат, Левски отново да бие и да прилича поне малко на тим. В крайна сметка всички си пречат под някаква форма. Резултатите ги няма.

Нека припомним как адвокатът оплете конците с добри намерения. Махна Стоилов и Сираков, защото те щели да паднат с много от ЦСКА и изостанаха на 16 точки от „червените”. Назначи Вуцов, който като че ли избра Боримиров за свои шеф? Левски падна от БАТЕ, а Георги Иванов с огромно желание застана да бие онази дузпа, само че я пропусна. Това го има във футбола.

Батков за добро изрита Вили от Герена в най-лошия момент. С добри намерения сложи начело на Левски Емил Велев. Той пък с най-добри намерения стана шампион, но преди това завърши отпадането от БАТЕ и самичък се провали срещу Жилина. Междувременно изпусна и Купата на страната. После направи подготовка, разбира се, с най-добри намерения. Боримиров с най-добри намерения не успя да привлече необходимите играчи през лятото. За титлата легендарният нападател Георги Иванов вкара важни голове. С добри намерения излезе контузен срещу ЦСКА. Получи по-жестока травма и приключи с футбола. Тази саможертва остави Левски без основния си нападател и голмайстор. До ден днешен няма достоен заместник, най-дипломатично казано.

През лятото Батков имаше добронамерени планове да привлече Макриев, но отново не успя. Искаше му се да даде пари, ама не чак толкова много.

После с най-добри намерения сложи Гонзо, който със същите доводи привлече Достанич. Двамата се скъсаха от бачкане и въпреки това отпаднаха от Дебрецен. Левски обаче влезе в Лига Европа.

Батков с охота напълни и закърпи касата от парите, които УЕФА даде на „сините”.

По едно време с добри намерения уволниха Ратко. Той много работеше, много искаше, но беше натирил Левски във втората половина на класирането.

Георги Иванов реши, че може и сам. Даже стабилизира нещата и победи Лацио. Чудесно, но след това окепази селекцията. С най-добри намерения привлече Миро Антонов, Сашо Александров, Тевия и Петраш. Сега четиримата топлят пейката, защото меко казано не са по-добри от другите слаби в Левски.

С най-добри намерения бяха закрити почти всички тренировки на „Герена”. Така правят и в чужбината. Феновете и журналистите вече гледат само изключително интересните възстановителни занимания. На тях футболистите тичат 15 минути и отиват на различни процедури. С най-добри намерения „сините” спряха да говорят. Не че има какво да кажат.

Така след купчина добри намерения Левски стигна почти до ада. Никой от споменатите хора не искаше да стане така, но стана. На всички им е криво и се чувстват виновни, а на всичкото отгоре са си виновни. Даже много виновни, защото Левски е неприятна картинка сътворена с добри намерения.