Психологът на Левски Татяна Янчева бе гост в студиото на Дарик и предаването Голлиния, след като в последно време все по-често се заговори, че слабата форма на тима се дължи на психологически проблеми. Тъй като не е коректно да се говори директно за работата и със сините, тя разказа каква е работата на един спортен психолог и как се приема той по света, а и в България:


„През последните месец-два клишето „психологически проблем” много се преекспонира. Всичко е въпрос на характер, хъс и морал. Наистина там където има голям спорт има психологически проблеми, но не може всичко да се обяснява с това. Сякаш хората, които казват това, си дават много малка сметка какво означава. Това го има във всички спортове, но най-много за това се говори във футбола. В другите спортове тези психологически дупки сякаш не се отварят”.

„Това е въпрос на целенасочена работа, като тя много зависи от отношението психолог-треньор-футболист, не може да се постигне само с разговори с футболистите.”

„Знаете, че има спортисти, които имат голям психологически талант и в последните години много се говори за този термин, има много програми, които работят върху това. Наскоро затова говориха психолозите на Севиля. Сами футболен клуб Севиля има 11 психолози, като един работи с първия тим, а останалите в школата.”

„Жозе Моуриньо е магистър и по спортна психология, по тази причина аз и много често следя изявите му пред медиите. За щастие имах шанса и на два пъти да се срещна с него, когато Левски игра с Челси. Коренно различен е по време на тренировки и в работата, отколкото това, което обществеността познава. На тренировка той е много сдържан, почти непознаваем, много обяснява и жестикулира. Футболистите, които работят с него го ценят страшно много. Той казва „може да съм агресивен и арогантен, но футболистите ми работят на спокойствие”.

„Треньорите също имат нужда от работа в психолог, но това не е всеобщата представа - да седнат на диванчето и да излеят душата си. Той трябва и да получава информация за състоянието на футболистите. Алекс Фъргюсън има личен психолог, който постоянно е с него.”

„Треньорът трябва да има много добра психологическа грамотност и също да знае как да използва съветите на психолога, с който работи. Той трябва да въздейства на футболистите си по правилния начин в правилния момент. Това е особено важно по време на мач и на почивките. Може да си сдържан или дори да изиграеш голяма емоция, всичко трябва да повлияе по правилния начин на играчите.”

„В България едва ли не стилът на треньора е наложен и ако ти се държиш по-културно, не си обиждаш футболистите, едва ли не нямаш характер и хъс, и си мек треньор. Не може цяла седмица да обиждаш играчите, а когато излизаш за мач, да кажеш „хайде момчета, играйте със самочувствие”. Трябва и да знаеш на кого да викаш, защото някой с това можеш да го мотивираш, а друг да се стресира. Треньорът трябва да е убеден какъв е правилния подход към даден футболист.”

„Публичната представа за футболистите е, че те получават торби с пари и имат лъскав начин на живот. Хората очакват, когато идат на стадиона да видят равностойна на този жизнен статус игра. Фенът отива, за да види отбора си в най-добрата светлина. Бъдете сигурна и футболистите подхождат по същия начин, но понякога това се получава, понякога не. Случващото се като цяло в обществото също се отразява върху футбола.”

„Целта на психолозите на Севиля е, когато един футболист навърши 18 години, той да е готов за първия отбор. Тук играчите са млади надежди и до 25 години дори, а след това вече се приемат за стари.”

„Сравнително бързо тръгнаха нещата с футболисти. Мислех, че ще бъде по-трудно, но те бързо осъзнават какви проблеми има и се опитват да ги решат. Има и такива, с които работим по-рядко, но с повечето заниманията са редовни. Трябва треньорът да осъзнае нуждата от психолога и до каква степен той е част от решението и на неговите проблеми.”

„Когато вестниците пишат, че жена ти е спала с този или онзи, това няма как да не повлияе. Футболистите все пак са мъже и всеки мъж не би останал безразличен към това.”

„Преди да започна да работя във футбола, мислех, че най-голямото психологически напрежение е в художествената гимнастика, защото всяка грешка там се наказва и за едно съчетание от три минути, ти няма как да я поправиш. Колкото по-развит е един спорт и има повече традиции и успехи в една страна, толкова повече очакванията от теб са да постигаш успехи.”

„Данчо Йовчев направи чудеса за България. Той живее в САЩ, самофинансира се и продължава да се състезава за България. Той има необходимата психика. Без такава психика, може да достигнеш до едно ниво, но за големия спорт, тя ти трябва.”

„Не бих казала, че само заради моята преценка, не е бил взиман някой футболист, но донякъде може да се каже. Решенията се взимат от треньора, но ако той има и такава информация, после няма да се чуди, защо този футболист е играл добре в отбора Х, а в Левски не играе добре.”

„Много от клишетата са измислени от медиите и прекарани два-три пъти през пространството, се прихващат и от футболистите, иначе те си имат собствени клишета „играем добре, но нямаме шанс”, „гледаме напред” и т.н.”

„Като цяло на ходенето на психолог се гледа като нещо лошо, хората казват „кой знае какъв ще те изкарат”, но когато видят, че им помагаме да решават проблемите си, сами ни търсят.”

„Суеверията при спортистите са един вид усещане, че всичко е наред и всичко е както трябва.”

„На всеки семинар се задава въпроса „кога ще има курс и за работа с футболните президенти”. Може би някой ден и това ще стане.”